Продължете към съдържанието

11.3 Квадратна функция и квадратни неравенства

    Свойства на параболата, изследване на НМС и НГС.

    Решаване на квадратни неравенства и графични интерпретации.

    • Постройте графиката на функцията: $f(x) = x^2 – 4x + 3$
    • Постройте параболата $f(x) = x^2 – 2x – 3$ и намерете нейната най-малка стойност (НМС) и най-голяма стойност (НГС) в затворения интервал $x \in [0, 4]$.
    • Намерете коефициентите $a$, $b$ и $c$ на квадратната функция $f(x) = ax^2 + bx + c$, ако нейната парабола преминава през точките $A(0, 3)$, $B(1, 0)$ и има връх с абсциса $x_0 = 2$. Постройте намерената парабола.
    № Вариант А (Основно ниво) Вариант Б (Средно ниво / Тест I модул)
    1 Намерете координатите на върха на параболата $f(x) = x^2 – 4x + 3$. Намерете координатите на върха на параболата $f(x) = -2x^2 + 8x – 5$.
    2 Определете посоката на клоновете и оста на симетрия на $f(x) = -x^2 + 6x – 8$. Намерете каноничния вид $f(x) = a(x – x_0)^2 + y_0$ на параболата $f(x) = 3x^2 – 12x + 7$.
    3 Намерете най-малката стойност (НМС) на функцията $f(x) = x^2 – 6x + 10$ за $x \in \mathbb{R}$. Намерете най-голямата стойност (НГС) на функцията $f(x) = -3x^2 + 12x – 2$ за $x \in \mathbb{R}$.
    4 Намерете НМС и НГС на $f(x) = x^2 – 2x + 3$ в интервала $x \in [2, 5]$. Намерете НМС и НГС на $f(x) = x^2 – 4x + 5$ в отсечката $x \in [0, 3]$.
    5 Намерете НМС и НГС на $f(x) = -x^2 + 4x + 1$ в отсечката $x \in [3, 6]$. Намерете НМС и НГС на функцията $f(x) = -2x^2 + 6x – 1$ в интервала $x \in [-1, 1]$.
    6 Намерете пресечните точки на параболата $f(x) = x^2 – 5x + 6$ с оста $Ox$. Намерете за кои стойности на $x$ параболата $f(x) = 2x^2 – 5x + 2$ се намира под оста $Ox$.
    7 Решете квадратното неравенство $x^2 – 7x + 10 < 0$. Решете квадратното неравенство $3x^2 – 7x + 2 \le 0$.
    8 Решете квадратното неравенство $x^2 – 4x + 4 > 0$. Решете квадратното неравенство $-2x^2 + 5x – 3 \ge 0$.
    9 Решете неравенството $x^2 + 2x + 5 > 0$. Решете неравенството $-x^2 + 3x – 4 \ge 0$.
    10 Намерете целите числа, които са решения на неравенството $x^2 – 3x – 4 \le 0$. Намерете броя на целите решения на квадратното неравенство $2x^2 – 9x + 4 < 0$.
    11
    Решете системата квадратни неравенства:

     

    $\begin{cases} x^2 – 5x + 6 > 0 \\ x^2 – 4 \le 0 \end{cases}$
    Решете системата неравенства:

     

    $\begin{cases} x^2 – 6x + 8 \le 0 \\ 2x^2 – 7x + 3 > 0 \end{cases}$
    12 Решете дробно-квадратното неравенство $\frac{x^2 – 4}{x – 3} \ge 0$. Решете дробно-квадратното неравенство $\frac{x^2 – 5x + 6}{x^2 – 1} \le 0$.
    13 Определете за кои стойности на параметъра $m$ неравенството $x^2 – 4x + m > 0$ е изпълнено за всяко $x \in \mathbb{R}$. За кои стойности на параметъра $a$ квадратният тричлен $f(x) = (a-1)x^2 + 4x + a + 2$ е положителен за всяко $x \in \mathbb{R}$?
    14 За кои стойности на $k$ параболата $y = x^2 – 2kx + 9$ се допира до оста $Ox$? Намерете за кои стойности на параметъра $m$ параболата $y = m x^2 – 2(m+1)x + m + 3$ няма общи точки с оста $Ox$.
    15 Намерете за кои стойности на $x$ квадратният тричлен $f(x) = x^2 – 6x + 8$ приема отрицателни стойности. (По Метод на Аоки) За кои стойности на параметъра $a$ и двата корена на уравнението $x^2 – 2(a+1)x + a + 7 = 0$ са строго по-големи от $2$?
    II
    № Вариант Б (Средно ниво) Вариант В (Разширено ниво / Тест II модул)
    1
    (ТУ, 2014) Намерете координатите на върха $V(x_0, y_0)$ на параболата, представляваща графиката на функцията:

     

    $f(x) = x^2 – 6x + 8$
    Намерете каноничния вид $f(x) = a(x-x_0)^2 + y_0$ и координатите на върха на параболата с параметър $m$:

     

    $f(x) = 2x^2 – 4(m+1)x + m^2 + 5$
    2
    (ТУ, 2020) Намерете най-малката стойност (НМС) на квадратната функция:

     

    $f(x) = 3x^2 – 12x + 7$ за $x \in \mathbb{R}$.
    Намерете най-голямата стойност (НГС) на функцията:

     

    $f(x) = -2x^2 + 12x – 11$ за $x \in \mathbb{R}$ и намерете за кое $x$ се достига тя.
    3 (ТУ, 2017) Намерете най-голямата стойност (НГС) на функцията $f(x) = -2x^2 + 8x – 3$ в затворения интервал $x \in [0, 3]$. Намерете НМС и НГС на функцията $f(x) = -x^2 + 6x – 4$ в затворения интервал $x \in [1, 5]$.
    4 Намерете най-малката стойност (НМС) и най-голямата стойност (НГС) на функцията $f(x) = x^2 – 2x + 4$ в затворения интервал $x \in [2, 5]$. (УАСГ, 2016) Намерете най-малката и най-голямата стойност на функцията $f(x) = x^2 – 4x + 5$ в затворения интервал $x \in [1, 4]$.
    5
    (ТУ, 2011) Намерете решенията на квадратното неравенство:

     

    $x^2 – 7x + 10 < 0$
    (УАСГ, 2013) Решете неравенството и представете решенията му графично върху числовата права:

     

    $-x^2 + 4x + 5 \ge 0$
    6
    Намерете броя на целите числа, които са решения на квадратното неравенство:

     

    $2x^2 – 9x + 4 \le 0$
    Намерете сумата от целите решения на неравенството:

     

    $3x^2 – 10x – 8 < 0$
    7
    Решете квадратното неравенство:

     

    $(2x – 3)^2 \le (x + 1)^2$
    Решете биквадратното неравенство:

     

    $x^4 – 5x^2 + 4 \le 0$
    8
    Решете строгото квадратно неравенство:

     

    $-3x^2 + 5x – 2 > 0$
    Решете неравенството с модул, свеждащо се до квадратно:

     

    $x^2 – 3\vert{}x\vert{} + 2 \le 0$
    9
    Решете дробно-квадратното неравенство:

     

    $\frac{x^2 – 5x + 6}{x + 1} \le 0$
    Намерете ДС и решете дробно-квадратното неравенство:

     

    $\frac{x^2 – 4x + 3}{x^2 – 9} \ge 0$
    10
    Решете системата от квадратни неравенства:

     

    $\begin{cases} x^2 – 6x + 8 \le 0 \\ 2x^2 – 7x + 3 > 0 \end{cases}$
    Решете системата от неравенства:

     

    $\begin{cases} x^2 – 4x – 5 < 0 \\ x^2 – 2x – 3 \ge 0 \end{cases}$
    11 Определете за кои стойности на $x$ параболата $y = x^2 – 4x + 3$ се намира под правата $y = 2x – 2$. Намерете взаимното разположение и точките на пресичане на параболата $y = 2x^2 – 3x + 1$ и правата $y = x + 7$.
    12 За кои стойности на параметъра $m$ квадратният тричлен $f(x) = x^2 – 2mx + m + 6$ приема положителни стойности за всяко $x \in \mathbb{R}$? Намерете за кои стойности на параметъра $a$ квадратният тричлен $f(x) = (a-1)x^2 + 2ax + 3a – 2$ е отрицателен за всяко $x \in \mathbb{R}$.
    13 За кои стойности на параметъра $k$ параболата $y = x^2 – 2kx + k + 2$ няма общи точки с оста $Ox$? За кои стойности на параметъра $m$ графиката на функцията $f(x) = (m+1)x^2 – 2mx + m – 2$ се допира до оста $Ox$?
    14 (По Метод на Аоки) За кои стойности на параметъра $a$ и двата корена на уравнението $x^2 – 2(a+1)x + a + 7 = 0$ са строго по-големи от $2$? (УАСГ, 2018) За кои стойности на реалния параметър $m$ графиката на функцията $f(x) = x^2 – 2(m-1)x + m + 1$ пресича абсцисната ос $Ox$ в две различни точки, лежащи в положителната полуос ($x > 0$)?
    15 Намерете за кои стойности на параметъра $m$ числото $1$ е между корените на уравнението $x^2 – (m+2)x + 2m = 0$. Намерете за кои стойности на параметъра $a$ корените $x_1$ и $x_2$ на квадратното уравнение $x^2 – 2ax + a^2 – 1 = 0$ удовлетворяват условието $x_1 \in (-1, 3)$ и $x_2 \in (-1, 3)$.
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .

    1. Геометрични свойства на параболата и каноничен вид

    Всеки квадратен тричлен $f(x) = ax^2 + bx + c$ ($a \neq 0$) може да бъде представен в каноничен вид чрез отделяне на точен квадрат:
    $$f(x) = a \left( x + \frac{b}{2a} \right)^2 + \frac{4ac – b^2}{4a}$$
    Ако означим $x_0 = -\frac{b}{2a}$ и $y_0 = f(x_0) = -\frac{D}{4a}$, каноничният вид приема вида:
    $$f(x) = a(x – x_0)^2 + y_0$$

    Важни геометрични елементи:

    • Връх на параболата $V(x_0, y_0)$: Точката на обрат в монотонността.
    • Ос на симетрия: Вертикалната права $x = x_0 = -\frac{b}{2a}$. Параболата е огледално симетрична спрямо тази права, т.е. $f(x_0 – h) = f(x_0 + h)$ за всяко $h$.
    • Ориентация на клоновете:
      • При $a > 0$ клоновете са сочат нагоре ($\cup$).
      • При $a < 0$ клоновете сочат надолу ($\cap$).

    2. Изследване на НМС и НГС

    А. Изследване в цялата дефиниционна област ($x \in \mathbb{R}$)

    Тъй като $(x – x_0)^2 \ge 0$ за всяко $x$:
    1. При $a > 0$:
      $$f(x) = a(x – x_0)^2 + y_0 \ge y_0$$
      • Най-малка стойност (НМС): $\min_{x \in \mathbb{R}} f(x) = y_0 = f\left(-\frac{b}{2a}\right)$, достига се при $x = x_0$.
      • Най-голяма стойност (НГС): Не съществува ($\text{НГС} = +\infty$).
    2. При $a < 0$:
      $$f(x) = a(x – x_0)^2 + y_0 \le y_0 \quad (\text{тъй като } a(x-x_0)^2 \le 0)$$
      • Най-голяма стойност (НГС): $\max_{x \in \mathbb{R}} f(x) = y_0 = f\left(-\frac{b}{2a}\right)$, достига се при $x = x_0$.
      • Най-малка стойност (НМС): Не съществува ($\text{НМС} = -\infty$).

    Б. Изследване в затворен интервал $x \in [\alpha, \beta]$

    Когато дефиниционната област е ограничена в интервала $[\alpha, \beta]$, определяща роля играе позицията на абсцисата на върха $x_0 = -\frac{b}{2a}$:
    • Случай 1: Върхът е вътре в интервала ($x_0 \in [\alpha, \beta]$)
      • Ако $a > 0$: $\text{НМС} = f(x_0)$, а $\text{НГС} = \max\{f(\alpha), f(\beta)\}$.
      • Ако $a < 0$: $\text{НГС} = f(x_0)$, а $\text{НМС} = \min\{f(\alpha), f(\beta)\}$.
    • Случай 2: Върхът е извън интервала ($x_0 \notin [\alpha, \beta]$)
      Параболата е монотонна в целия интервал $[\alpha, \beta]$ (само нараства или само намалява). Екстремумите се достигат задължително в двата края на интервала:
      $$\text{НМС} = \min\{f(\alpha), f(\beta)\}, \quad \text{НГС} = \max\{f(\alpha), f(\beta)\}$$

    3. Решаване на квадратни неравенства и графични интерпретации

    Квадратното неравенство $ax^2 + bx + c \gtrless 0$ геометрично съответства на търсенето на тези стойности на $x$, за които параболата $y = f(x)$ се намира над (за $>0$) или под (за $<0$) абсцисната ос $Ox$.

    Шестте графични случая:

    1. $a > 0, D > 0$: Параболата пресича $Ox$ в две точки $x_1 < x_2$.
      • $f(x) > 0 \implies x \in (-\infty, x_1) \cup (x_2, +\infty)$ (външни интервали)
      • $f(x) < 0 \implies x \in (x_1, x_2)$ (вътрешен интервал)
    2. $a > 0, D = 0$: Параболата се допира до $Ox$ във върха $x_0$.
      • $f(x) \ge 0 \implies x \in \mathbb{R}$
      • $f(x) > 0 \implies x \in \mathbb{R} \setminus \{x_0\}$
      • $f(x) \le 0 \implies x = x_0$
      • $f(x) < 0 \implies$ няма решение ($\emptyset$)
    3. $a > 0, D < 0$: Параболата е изцяло над оста $Ox$.
      • $f(x) > 0 \implies x \in \mathbb{R}$
      • $f(x) \le 0 \implies \emptyset$
    4. $a < 0, D > 0$: Параболата пресича $Ox$ в две точки $x_1 < x_2$ и обърната надолу.
      • $f(x) > 0 \implies x \in (x_1, x_2)$
      • $f(x) < 0 \implies x \in (-\infty, x_1) \cup (x_2, +\infty)$
    5. $a < 0, D = 0$: Параболата е под $Ox$ и я докосва в $x_0$.
      • $f(x) \le 0 \implies x \in \mathbb{R}$
      • $f(x) < 0 \implies x \in \mathbb{R} \setminus \{x_0\}$
    6. $a < 0, D < 0$: Параболата е изцяло под оста $Ox$.
      • $f(x) < 0 \implies x \in \mathbb{R}$
      • $f(x) \ge 0 \implies \emptyset$

    4. Графично разположение на корените спрямо дадени числа (Теореми за разположение)

    На изпита в УАСГ (и във втория модул на ТУ) често се падат задачи за намиране стойностите на параметър $m$, така че корените $x_1, x_2$ на $f(x) = ax^2 + bx + c$ да са разположени по определен начин спрямо дадени числа $p$ и $q$.
    Вместо директно решаване на квадратните корени с ирационални изрази, се използват системите от условия за знака на $a$, $f(p)$ и върха $x_0$:

    Основни конфигурации:

    • И двата корена са по-големи от числото $p$ ($p < x_1 \le x_2$):
      $$\begin{cases} D \ge 0 \\ a \cdot f(p) > 0 \\ x_0 = -\dfrac{b}{2a} > p \end{cases}$$
    • Числото $p$ е строго между корените ($x_1 < p < x_2$):
      $$a \cdot f(p) < 0$$
      (Забележка: Тук $D > 0$ се гарантира автоматично).
    • И двата корена са в отворения интервал $(p, q)$ ($p < x_1 \le x_2 < q$):
      $$\begin{cases} D \ge 0 \\ a \cdot f(p) > 0 \\ a \cdot f(q) > 0 \\ p < x_0 < q \end{cases}$$

    1. Идея и предимство на метода

    Когато в задача с параметър се изисква корените $x_1$ и $x_2$ да удовлетворяват дадени неравенства (напр. $x_1 > 2, x_2 > 2$ или $1 < x_1 < x_2 < 3$), стандартният начин — директно пресмятане на $x_{1,2} = \frac{-b \pm \sqrt{D}}{2a}$ и решаване на ирационални неравенства — води до изключително тежки и тромави сметки.
    Методът на Аоки заобикаля намирането на самите корени. Вместо това той превежда геометричното изискване за позицията на параболата $f(x) = ax^2 + bx + c$ спрямо числовата права в система от три елементарни условия:
    1. Дискриминантата $D$: Гарантира съществуването на реални корени ($D \ge 0$).
    2. Знакът на произведението $a \cdot f(p)$: Фиксира дали числото $p$ е извън или между корените.
    3. Позицията на върха $x_0 = -\frac{b}{2a}$: Уточнява дали корените са вляво или вдясно от числото $p$.

    2. Философия на фундаменталното израз $a \cdot f(p)$

    Знакът на произведението $a \cdot f(p)$ носи ключовата геометрична информация:
    • Ако $a \cdot f(p) > 0$: Графиката $f(x)$ и клоновете $a$ имат един и същ знак в точката $p$. Това означава, че точката $p$ е ВЪН от интервала между корените (т.е. $p < x_1$ или $p > x_2$).
    • Ако $a \cdot f(p) < 0$: Графиката $f(x)$ и клоновете $a$ имат различни знаци в точката $p$. Тогава точката $p$ е СТРОГО МЕЖДУ корените ($x_1 < p < x_2$).
      Забележка: Когато $a \cdot f(p) < 0$, параболата със сигурност пресича оста $Ox$, следователно $D > 0$ се изпълнява автоматично и няма нужда да се решава отделно!

    3. Четирите основни канонични конфигурации

    Нека $f(x) = ax^2 + bx + c$ ($a \neq 0$) има корени $x_1 \le x_2$, а $p$ и $q$ са реални числа ($p < q$).

    Конфигурация 1: И двата корена са по-големи от числото $p$ ($p < x_1 \le x_2$)

    Геометрично параболата пресича оста $Ox$ вдясно от $p$. Тъй като $p$ е вън от корените, $a \cdot f(p) > 0$, а за да са вдясно, върхът $x_0$ трябва да е след $p$.
    $$\begin{cases} D \ge 0 \\ a \cdot f(p) > 0 \\ x_0 = -\dfrac{b}{2a} > p \end{cases}$$

    Конфигурация 2: И двата корена са по-малки от числото $p$ ($x_1 \le x_2 < p$)

    Геометрично параболата пресича оста $Ox$ вляво от $p$. Условията са аналогични, но върхът $x_0$ е преди $p$.
    $$\begin{cases} D \ge 0 \\ a \cdot f(p) > 0 \\ x_0 = -\dfrac{b}{2a} < p \end{cases}$$

    Конфигурация 3: Числото $p$ е строго между двата корена ($x_1 < p < x_2$)

    Числото $p$ е вътре в интервала $(x_1, x_2)$. Стойността на параболата в $p$ е с противоположен знак на коефициента $a$.
    $$a \cdot f(p) < 0$$
    (Условието $D > 0$ е гарантирано автоматически, а върхът $x_0$ може да е както вляво, така и вдясно от $p$).

    Конфигурация 4: И двата корена са в отворения интервал $(p, q)$ ($p < x_1 \le x_2 < q$)

    И двете числа $p$ и $q$ са вън от корените, а върхът $x_0$ е разположен строго между $p$ и $q$.
    $$\begin{cases} D \ge 0 \\ a \cdot f(p) > 0 \\ a \cdot f(q) > 0 \\ p < -\dfrac{b}{2a} < q \end{cases}$$

    4. Конкретен изпитен пример (Тип УАСГ)

    Задача: Намерете всички стойности на параметъра $m$, за които и двата корена на квадратното уравнение $x^2 – 2(m-1)x + m + 5 = 0$ са строго по-големи от $1$.

    Решение:

    Нека $f(x) = x^2 – 2(m-1)x + m + 5$. Търсим условието $1 < x_1 \le x_2$, т.е. Конфигурация 1 за $p = 1$:
    1. Коефициенти: $a = 1 > 0$, $b = -2(m-1)$, $c = m + 5$.
    2. Пресмятания:
      • $D_1 = (m-1)^2 – (m+5) = m^2 – 2m + 1 – m – 5 = m^2 – 3m – 4 = (m-4)(m+1)$
      • $a \cdot f(1) = 1 \cdot \left(1^2 – 2(m-1) \cdot 1 + m + 5\right) = 1 – 2m + 2 + m + 5 = 8 – m$
      • $x_0 = -\frac{b}{2a} = m – 1$
    3. Записване и решаване на системата:
      $$\begin{cases} (m-4)(m+1) \ge 0 \\ 8 – m > 0 \\ m – 1 > 1 \end{cases} \iff \begin{cases} m \in (-\infty, -1] \cup [4, +\infty) \\ m < 8 \\ m > 2 \end{cases}$$
    4. Засечка на интервалите:
      • От $m > 2$ и $m \in (-\infty, -1] \cup [4, +\infty)$ следва $m \ge 4$.
      • От $m \ge 4$ и $m < 8$ получаваме $m \in [4, 8)$.
    Отговор: $m \in [4, 8)$.

    © София-Мат ЕООД











    Kурсове и подготовка по математика, БЕЛ и английски: добрият начин да учим

    Copy link
    URL has been copied successfully!