Началото на седми клас е ужас за почти всеки родител и за абсолютно всяко дете. „Истерията“ е породена от изпитите за Национално външно оценяване…
*Попаднахме на тази интересна статия в „Капитал“ и я публикуваме с коментари:
„Мразя всички уроци и не искам да ходя на тях!“ Това изречение се чува от устата на един седмокласник. Не, не само на един седмокласник, а на почти всеки седмокласник. И причината за това е, че детето ходи на частни уроци за подготовка за НВО (Национално външно оценяване) в VII клас по два пъти седмично по всеки от двата предмета – математика и български език.
Всичко това му се случва паралелно с ходенето на училище, където се опитва да достигне заветните шестици за по-висока диплома. И ако случайно по някой от другите общообразователни предмети оценка различна от 6 застрашава неговата диплома, детето тръгва на частни уроци и по този или, не дай боже, тези предмети.
Така в най-добрия случай се оформя една цяла година от живота на ученика и родителите му в ходене на уроци, а за по-амбициозните подготовката започва още от V или VI клас.
Аз лично не познавам седмокласник, който да не допълва своята училищна подготовка с частни уроци. Вероятно има няколко деца, които успяват и сами да се справят с двата изпита, но те са малко на фона на толкова големия брой на ходещите на допълнителни уроци или школи.
Визията на автора е центрирана около ‘синя зона’ в София. От училища в непрестижни квартали като „Красна поляна“, „Люлин“, „Обеля“ – посещаващите частни уроци са малка част от учениците. В малцинствените квартали на практика няма деца, които да посещават частни уроци. Всъщност проблемите до голяма степен са породени от тази свръхконцетрация на ресурси в София – подобно на цените на жилищата: много хора искат искат да живеят в центъра на София (а не в Плевен, например), така твърде много хора искат децата им да учат в няколко свръхпрестижни училища тук.
Статистика колко от седмокласниците посещават допълнителни частни уроци обаче няма – част от родителите предпочитат индивидуална подготовка, други залагат на групови посещения в различни школи.
На теория НВО в седми клас е, за да се оцени стандартът за качество в образователната система. Иначе казано – проверката на знанията на децата е с цел проверка на качеството на преподаването в училище. Тогава обаче възниква логичният въпрос – ако децата получават необходимата им подготовка за успешно преминаване на НВО основно от частни уроци или в частни школи, то резултатите, които получават на матурите, чия подготовка показват – тази, която са получили в училище, или тази, която са получили при частния учител.
Да, така се получава парадоксът твърде много заинтересовани страни да ИСКАТ лошо публично образование: амбициозни родители (които ще инвестират в частно образование), писачите на учебници (които заработват от частни уроци и нямат интерес учебниците им да са грамотно написани), учители (които работят ‘на частно’), МОН – чието безхаберие (като учебен материал и условия за работа) се лекува от частните школи…
От чисто финансова гледна точка пък подготовката на едно дете за двата изпита изисква немалко средства. Само за една година излиза в най-добрия случай между 4000 и 6000 лв. А през последните две години на пандемия частните уроци са поскъпнали с между 20 и 50%, показват офертите в образователните школи.
Цените на автора отново са ‘центрирани’. Актуалните цени при нас, например, можете да видите тук. Не бива да се забравя и експлозията на ЧУ (частни училища) с такси над 1200-1500лв месечно, които правят тази сметка съществена, без да е сигурно какво точно предлагат срещу нея (тъй като колкото по-добре подготвят учениците си от прогимназия, толко повече от тях ще загубят след 7-ми клас).
Школа или учител
Ако имате за цел детето ви да учи в прилично училище, започне ли седми клас, започва се и ходенето по уроци. Започва и наддаването за школа или учител. В някои случаи за по-сигурно и на двете – един път в седмицата на най-добрата школа и един път при най-добрия учител.
Изборът понякога е ограничен. Според експерти, които споделиха своето мнение за „Капитал“, всички добри учители, които предлагат частни уроци, обикновено са ангажирани за месеци, дори с години напред. Според тях вече дори не е ясно дали има останали добри учители (поне в София), които преподават индивидуални уроци по български език и математика. „Ангажирани с преподаване или като „тютори“ са понякога дори ученици в последните класове на СМГ, защото има остър недостиг на учители, особено по математика“, посочват експертите.
За хубавите школи битката също е голяма. И за да се „закачи“ дадено дете при добър учител в силна школа, често обучението там се започва все по-рано и по-рано.
Логично тук възниква въпросът как училищата изобщо си намират учители, след като школите може би предлагат много по-добри условия на работа, щом привличат толкова търсени преподаватели.
Как се стигна дотук
Че има нещо сбъркано в изпитите след седми клас, говори и масовата истерия, с която те са съпроводени, каквато надали има в друга страна в Европа. Въпреки това резултатите всяка година се влошават. През времето на ковид пандемията МОН даде пространен отчет колко време седмокласниците са учили в електронна среда – през втория срок на V клас, целия VI клас и частично в VII клас, мимоходом посочвайки, че затова за първи път от 2019 г. имаме спад в оценките по математика. Това обаче беше доста удобно оправдание за недобрите резултати.
Среден резултат 35 точки от общо 100 по математика е, меко казано, проблемно. А пандемията просто увеличи трупаните с години дефицити в системата, които са от всякакво естество – кадрови, организационни, методически и прочие, които поредна година не можем да запълним. Защото резултатите, които се обобщават с тях и на регионалните инспекторати, и на министерството, и на Института за изследвания в образованието, и на Института за пазарна икономика, не са никак добри поне в последните 10 години, но нищо в системата не се е променило.
Ако на двата изпита, по които учениците се готвят с предимство в седми клас, резултатите не са добри, какви ли ще бъдат те по другите предмети – например биология и физика, знанията по които например може да не бъдат проверени нито веднъж от I до XII клас?
Проблемът всъщност е, че миниматурите в VII клас продължават да мерят предимно колко могат да наизустят учениците, защото в училище никой не ги учи на умения и компетентности. А и основният проблем е в изначално сбърканата философия на този вид изпити – хем да проверят доколко ефективен и качествен е образователният процес, хем да служат като вход в гимназиите.
От цялата сбъркана система се оказва, че НВО мери единствено доколко родителите могат да компенсират дефицитите в системата, пращайки на частни уроци децата си. Абсурдното е и че един-единствен изпит определя дали ученикът ще получи качественото образование след седми клас – разделението на елитни и не толкова елитни гимназиални училища съвсем не е изкуствено.
Да, това е най-важния изпит в живота на човек. Но в крайна сметка, доста ясно показва и възможностите на учениците, как са работили през годината и как могат да работят в бъдеще.
Абсурдното е учениците да получават качествено образование САМО в няколко училища (или такова да е мнението на родителите им, които държат на тези училища).
Симптом за грешка
„Масовостта на частните уроци и школи сред учениците от семейства с финансови възможности е симптом на няколко проблема на образователната система“, коментираха за „Капитал“ от „Заедно в час“. Първият според тях е ориентирането на изпитите към зазубряне вместо мислене, неефективното преподаване на част от учителите и недоверието на родителите към училищата. Към тях можем да добавим и истеричното медийно отразяване, особено на националното външно оценяване след VII клас и матурите след XII. Всички тези фактори карат голяма част от родителите да се поддадат на облъчващите ги отвсякъде реклами на частни школи и да си кажат: „Нищо не става от държавното образование, всички деца ходят на частни уроци, и моето трябва да тръгне, за да изкласи.“
Да, това класово разделение на новата, интелектуално-ориентирана средна (ай-ти) класа е синдром на тази епоха по света, не само при нас. Причините са много и глобални – намаляващите възможности за сигурна работа, постоянната промяна в професиите (дигитализация), непрекъсната поредица от кризи, парадоксално: намаляващото население…
Всъщност не е ясно и дали един ученик има нужда от частни уроци, за да влезе в желаното от него училище след VII клас. Няма данни, които да сравняват подготовката в училище с тази в частната школа. И както има случаи на ученици, които дължат знанията си изцяло на частните учители, така има и такива, които са влезели в така наречените елитни гимназии и без нито един частен урок.
Не са ни познати такива, от сегашните поколения. Поздравления, ако съществуват.
„Проблемът с частните уроци не е, че ги има – има ги и в държави с по-високо качество на образованието, като Великобритания например. Проблемът е, че в България частните уроци понякога заместват изцяло подготовката в училищата, а не я надграждат“, посочват експертите.
Не е вярно – основата в училище не може да се замести и от най-качествената школа. Все пак учениците имат средно по 6 часа на седмица в училище по основен предмет и ако са изпуснати – не могат да се наваксат.
Това показва как всъщност българското образование се проваля в това да даде на учениците най-базовите знания и умения. Изпитите след VII и след XII клас, за които частните школи масово подготвят, не са от ранга на TOEFL или SAT. Знанията и уменията, които измерват, могат и трябва да бъдат получени в училищата, за да могат всички ученици да се сдобият с тях – не само тези, чиито родители могат да платят за частен урок.
Този параграф не е особено ясен. Образованието дава на много ученици базови знания и умения – например, т.н. малцинства след училище могат да говорят свободно български (който не им е майчин) и да четат базови текстове. Да разбират по няколко думи на английски, да правят прости сметки и т.н. Въпросът е какво повече искаме да им дадем.
Определено НЕ е теоремата за медиана в правоъгълен триъгълник или тъждествено преобразуване на алгебрични изрази.
„Грешно е да се насочва вниманието към частните уроци, частните школи и частните учители като едва ли не виновни за тази истерия, която съпътства изпитите в VII клас“, смята Йорданка Бонева – основател на сайта „Данибон“. Според нея до тази „паника“ сред родители и деца в VII клас се стигна, защото „всички ученици бяха вкарани в един конкурентен процес, който преди беше присъщ само за най-амбициозните деца, целещи се в езикови и математически гимназии. С премахването на самостоятелните изпити за тези най-желани училища и ползването на резултатите от НВО на МОН за прием няма как да не се стигне до паника и истерия. МОН се опитва едновременно хем да замерва как се справят всички ученици, учители и училища, хем това замерване да е вход за гимназиите“.
Сайтът на г-жа Бонева печели от реклама на частни уроци и от пропагандирането на тази ‘истерия’ – това не инвалидира мнението ѝ, но не го споделяме. Причините изложихме по-горе.
Има ли светлина в тунела изобщо
„МОН се опитва да контролира всичко в образованието. Така задушава целия учебен процес, създава паника сред хиляди хора и се стига до истерията с НВО в VII клас. Нека да замерва как се справят училища, учители, ученици, но това външно оценяване няма нужда да е чак толкова важно за абсолютно всички“, посочва Бонева.
Да, и не е. Важно е за определени кръгове, които се нуждаят от повече качествени държавни училища. Всъщност всички се нуждаем, но част от обществото просто няма достъп.
„Първоизточникът – създател на частните школи и уроци, всъщност е МОН с неговата ненормална конкуренция с хиляди ненужно кандидатстващи в VII клас за училища, за които в повечето случаи няма нужда да се кандидатства. На практика това е свободен пазар“, казва Йорданка Бонева. „В целия този процес на масова конкуренция, която иска да постигне МОН, чрез НВО като важен елемент в образованието на учениците и вход за следващо ниво в обучението им всъщност подпомогна разцвета на частните школи и частните учители“, допълва още тя.
Всички деца заслужават шанс за развитие. Кои са ненужно кандидатстващите? Единна система е изключително важна да покаже общото ни ниво. А то е ниско и пада все повече.
Всяко нещо, което може да бъде измерено, може да бъде подобрено.
Притеснителна е и заявката на МОН да въведе методика за оценка на добавената стойност в училищата – сама по себе си отлична идея, която обаче ще се базира именно на резултатите от нереформираните изпити в IV, VII, X и XII клас. А ако основата на тази методика са лошо създадените изпити, които не изпълняват замисъла си, как очакваме, че с тази методика ще се оцени качествено образованието ни?
Трудно е, но не е невъзможно. Могат да се допуснат и грешки. В малцинствено училище нивото на старт е изключително ниско – деца без говорим български и без предучилищна подготовка – техните резултати ще са в пъти по-ниски от другите училища в края му – напредъкът няма да бъде оценен и училището може да бъде наказано.
Неслучайно препоръката на експертите е националното външно оценяване в VII клас да се раздели от изпита за подбор в гимназиите, който да бъде направен така, че да помогне на всеки ученик да избере гимназия спрямо уменията и интересите си, а не да отсява най-добрите ученици и да ги позиционира в престижните гимназии.
Някои училища имат отделни изпити – НПМГ и СМГ например, маскирани като състезания. Нищо не показва, че това намалява истерията.
