Сугестопедията, известна още като superlearning, е метод на обучение, разработен от българския психиатър Георги Лозанов през 70-те години на миналия век.
Методът, въз основа на разработки на Лозанов за психолечения, хипноза и комуникация, включва използване на положителни внушения и създаване на комфортна атмосфера в класната стая.
Урокът се състои от три фази: дешифриране, концертна сесия и разработка. Във фазата на дешифриране учителят представя писмено или устно учебното съдържание на учениците, последвано от активна и пасивна концертна сесия, в която учителят чете текста, а учениците го слушат, докато релаксират и слушат музика. Накрая, във фазата на обобщаване, учениците изразяват това, което са научили чрез изиграване, песни и игри (линк).
Методът предполага, че учителите не трябва да действат по контролиращ начин, а по-скоро да действат като партньори на своите ученици.
Сугестопедията е критикувана като псевдонаука, поради субективните критерии на представените експерименти, а нейната ефективност е поставена под въпрос.
Като цяло, основната ѝ функция в последно време е за улавяне на вниманието на родители в рекламни листовки, като част от ‘холистичните’, модерни методи.
Методът е разработен през 60-те и оттогава разбирането ни за учене се е променило много. Не може да се отрече, че релаксиращата среда, индиректните методи за обучение – игри и занимания – вече са водещи в съвременното обучение на деца и даже за възрастни. Но кратки пътища тип „6 месечен курс по език само за 3 дни с този нов метод“ за съжаление няма.
