Продължете към съдържанието

Системи, квадратни и дробни неравенства, моделиране.

1. Системи от две линейни неравенства с едно неизвестно

Система от две линейни неравенства с едно неизвестно се състои от две неравенства, които трябва да бъдат изпълнени едновременно. Общият вид на такава система е:

$$\begin{array}{|l} a_1x + b_1 \geq 0 \\ a_2x + b_2 \geq 0 \end{array}$$

(или с други знаци за сравнение: $<, >, \leq$)

Как се решава?

  1. Решавате всяко неравенство поотделно, за да намерите неговото множество от решения.

  2. Намирате сечението (общата част) на множествата от решения на двете неравенства. Това се прави най-лесно чрез графично представяне на числовия лъч.

Пример

Решете системата:

$$\begin{array}{|l} 2x – 4 < 0 \\ x + 1 \geq 0 \end{array}$$
  1. Решение на първото неравенство:$2x – 4 < 0 \Rightarrow 2x < 4 \Rightarrow x < 2$.Множеството от решения е $x \in (-\infty; 2)$.
  2. Решение на второто неравенство:$x + 1 \geq 0 \Rightarrow x \geq -1$.Множеството от решения е $x \in [-1; +\infty)$.
  3. Сечение на решенията:Изобразяваме двете решения на един числов лъч. Общата им част е интервалът, в който се застъпват.

    Решението на системата е $\boldsymbol{x \in [-1; 2)}$.

2. Решаване на квадратно неравенство

Квадратно неравенство е неравенство от вида $ax^2 + bx + c > 0$ (или $<, \geq, \leq$), където $a \neq 0$.

Как се решава? (Метод на параболата)

  1. Преобразувате неравенството до основен вид, т.е., $ax^2 + bx + c \stackrel{<}{>} 0$.

  2. Разглеждате квадратната функция $y = ax^2 + bx + c$. Графиката ѝ е парабола.

  3. Намирате корените на съответното квадратно уравнение $ax^2 + bx + c = 0$. Корените (ако съществуват) са пресечните точки на параболата с оста $Ox$.

  4. Определяте посоката на отваряне на параболата:

    • Ако $a > 0$, параболата е обърната нагоре (усмивка).

    • Ако $a < 0$, параболата е обърната надолу (тъжна).

  5. Начертавате схематично параболата, като отчитате корените и посоката на отваряне.

  6. Отчитате от графиката в кои интервали (спрямо оста $Ox$) параболата е над оста ($y > 0$) или под оста ($y < 0$).

Случаи според дискриминантата $D$:

Случай D=b2−4ac Корени Схематична графика (при a>0) Решение на ax2+bx+c>0
$\mathbf{D > 0}$ Положителна Два различни корена $x_1, x_2$ Параболата пресича $Ox$ на две места. $x \in (-\infty; x_1) \cup (x_2; +\infty)$
$\mathbf{D = 0}$ Нула Един двоен корен $x_0$ Параболата се допира до $Ox$. $x \in (-\infty; x_0) \cup (x_0; +\infty)$
$\mathbf{D < 0}$ Отрицателна Няма реални корени Параболата не пресича $Ox$ (цялата е над $Ox$). $x \in (-\infty; +\infty)$ (при $a>0$); $\emptyset$ (при $a<0$)

Решаване на дробни неравенства и метод на интервалите

Дробно неравенство е неравенство, което съдържа неизвестното в знаменателя (и/или числителя), например: $\frac{P(x)}{Q(x)} > 0$.

 Метод на интервалите

Това е универсален метод за решаване както на дробни, така и на някои полиномни (квадратни, кубични и т.н.) неравенства.

  1. Преобразувате неравенството така, че от едната страна да имате нула, а от другата – единствена дроб или произведение на множители:
    $$\frac{P(x)}{Q(x)} > 0 \quad \text{или} \quad P(x) \cdot Q(x) > 0$$
  2. Намирате „критичните точки“:

    • Корените на числителя ($P(x) = 0$). Тези точки са включени в решението, ако знакът е $\geq$ или $\leq$.

    • Корените на знаменателя ($Q(x) = 0$). Тези точки никога не се включват в решението, защото правят знаменателя нула (недопустими стойности).

  3. Нанасяте всички критични точки върху числови лъч. Тези точки разделят лъча на интервали.

  4. Определяте знака на израза $\frac{P(x)}{Q(x)}$ във всеки интервал:

    • Избирате тестова точка от произволен интервал (например $x=5$).

    • Замествате тази точка в израза и определяте знака на резултата (плюс или минус).

    • Ако няма повтарящи се корени, знаците се редуват от интервал в интервал (редуваща се смяна на знака).

  5. Записвате решението, като избирате интервалите, които съответстват на знака на неравенството.

4. Моделиране с рационални неравенства

Моделирането е процес на превеждане на текстова задача (обикновено от реалния живот) на езика на математиката, като в този случай се получава рационално неравенство.

 Основни стъпки

  1. Определяте неизвестното (променливата) в задачата и го означавате с $x$ (напр. скорост, време, количество).

  2. Определяте допустимите стойности (ДС) за $x$ (напр. скоростта $x$ трябва да бъде положително число, $x > 0$).

  3. Съставяте израз или съотношение, което описва условието на задачата. Често това включва сравнение, напр. „времето да е по-малко от 2 часа“ или „общата стойност да е повече от 100 лв.“.

  4. Съставяте неравенството.

  5. Решавате полученото рационално неравенство (често с метода на интервалите).

  6. Анализирате полученото математическо решение спрямо допустимите стойности и контекста на задачата (напр. ако търсите брой хора, отговорът трябва да е цяло число).

  7. Формулирате отговор на въпроса в задачата.

Пример

Задача за движение: „За колко време $t$ може да измине 100 км, ако средната му скорост $v$ (в км/ч) е по-голяма от 50 км/ч?“

  • Неизвестно: Времето $t$.

  • Връзка: $t = \frac{S}{v} = \frac{100}{v}$.

  • Условие: $v > 50$.

  • Моделиране: Тъй като $v > 50$, то $v$ е положително. Делим неравенството $100 < 100$ на $v$:
    $$\frac{100}{v} < \frac{100}{50} \Rightarrow t < 2$$
  • Решение: Времето трябва да е по-малко от 2 часа ($t \in (0; 2)$).

 

Задачи

    1. Решете неравенството: $3(x – 1) + 5 \geq 2x + 7$.

    2. Намерете най-голямото цяло число, което е решение на неравенството: $\frac{x+1}{3} – \frac{x-2}{6} < 1$.

    3. Решете системата:

      $$\begin{array}{|l} 5x – 3 \leq 2x + 6 \\ 4x + 1 > 7 \end{array}$$
    4. Решете системата и представете решението като интервал:

      $$\begin{array}{|l} \frac{x}{2} – 1 < x \\ 3(x+4) \geq 0 \end{array}$$
    5. Намерете целите числа, които са решения на системата:

      $$\begin{array}{|l} 2(x-5) < 3x \\ \frac{x}{2} > -2 \end{array}$$
    6. Решете неравенството: $x^2 – 4x + 3 < 0$.

    7. Решете неравенството: $x^2 + 6x + 9 \geq 0$.

    8. Решете неравенството: $-x^2 + 2x – 5 > 0$.

    9. Решете неравенството: $2x^2 – 8x \leq 0$.

    10. Решете неравенството: $4x^2 – 1 > 0$.

    11. Решете неравенството: $(x^2 – 4)(x + 1) \leq 0$. (Използвайте метода на интервалите).

    12. Решете дробното неравенство: $\frac{x+2}{x-5} > 0$.

    13. Решете неравенството: $\frac{x^2 – 9}{x} \geq 0$.

    14. Решете дробното неравенство: $\frac{x^2 + 2x}{x^2 + 1} \leq 0$.

    15. Намерете допустимите стойности на израза: $\sqrt{\frac{3-x}{x+1}}$.

    16. Намерете стойностите на $x$, за които изразът $A = x^2 – 5x + 6$ е отрицателен.

    17. Една страна на правоъгълник е $x$ см, а другата е с 2 см по-голяма. Намерете стойностите на $x$, за които лицето на правоъгълника е по-малко от 80 кв. см. (Не забравяйте ДС: $x>0$).

    18. Решете системата неравенства:

      $$\begin{array}{|l} x^2 – 7x + 10 < 0 \\ 2x – 1 \geq 3 \end{array}$$
    19. Решете системата:

      $$\begin{array}{|l} \frac{x}{3} – 1 \leq 0 \\ x^2 + 5x > 0 \end{array}$$
    20. За кои стойности на $x$ са дефинирани едновременно двата корена: $\sqrt{x-3}$ и $\sqrt{5-x}$?

    21. Решете неравенството: $(x^2 – 5x + 6)(x – 4) < 0$.

    22. Решете неравенството: $\frac{x^2 – 4x – 5}{x^2 – x + 1} \geq 0$.

    23. Решете дробното неравенство: $\frac{1}{x+1} + \frac{1}{x-2} \leq 0$.

    24. Решете неравенството: $\frac{x^2}{x-1} \geq 4$.

    25. Намерете всички цели числа $x$, които удовлетворяват неравенството: $\frac{x^2 – 2x – 15}{x^2 – 4} \leq 0$.

    26. За кои стойности на параметъра $a$ неравенството $x^2 – 2ax + 4 > 0$ е вярно за всяко реално число $x$?

    27. Намерете стойностите на параметъра $a$, за които системата има точно едно решение:

      $$\begin{array}{|l} x > a – 2 \\ x < 5 \end{array}$$
    28. За кои стойности на параметъра $k$ неравенството $(k-1)x^2 – 2(k+1)x + 3k > 0$ има решение за всяко $x \in \mathbb{R}$?

    29. Намерете най-малката стойност на израза $\frac{x+1}{x}$, ако $x$ е решение на системата:

      $$\begin{array}{|l} \frac{x^2}{x-2} \geq 0 \\ x – 5 < 0 \end{array}$$
    30. Намерете стойностите на $m$, за които корените $x_1$ и $x_2$ на уравнението $x^2 – mx + 4 = 0$ удовлетворяват условието: $x_1 < 1 < x_2$.

    31. Неравенство с две дроби:Решете неравенството:
      $$\frac{x^2 – 1}{x^2 – x – 2} \leq 1$$
    32. Неравенство от висока степен:Решете неравенството:
      $$(x^2 – x – 12)(x^2 + 4x + 4) > 0$$
    33. Рационално неравенство с параметър (Дискриминанта):Намерете всички стойности на параметъра $a$, за които квадратното неравенство
      $$(a – 1)x^2 – 2(a – 1)x + a > 0$$

      е вярно за всяко $x \in \mathbb{R}$.

    34. Неравенство с модул (I):Решете неравенството:
      $$|2x – 3| < x$$
    35. Неравенство с модул (II):Решете неравенството:
      $$|x^2 – 4x| > 5$$
    36. Система с квадратно и дробно неравенство:Намерете целите числа, които са решение на системата:
      $$\begin{array}{|l} x^2 – 4x – 5 < 0 \\ \frac{x}{x-3} \leq 0 \end{array}$$
    37. Намиране на област на дефиниция (Сложен корен):Намерете допустимите стойности на израза:
      $$\sqrt{\frac{x^2 – 6x + 5}{x^2 + 2x – 8}}$$
    38. Неравенство с параметър (Разположение на корените):Намерете всички стойности на параметъра $k$, за които уравнението $x^2 – 2kx + 3k = 0$ има два различни реални корена $x_1$ и $x_2$, които са по-големи от 1 ($1 < x_1 < x_2$).
    39. Неравенство с параметър (Радикали):За кои стойности на параметъра $p$ съществуват реални числа $x$, за които е изпълнено неравенството:
      $$\sqrt{p – x^2} \geq 1$$
    40. Намиране на минимална/максимална стойност::Намерете най-малката стойност на израза $A = x^2 – 6x + 10$, ако $x$ е решение на неравенството:
      $$\frac{(x-4)^2}{x-2} \leq 0$$

Задачи за моделиране с неравенства

  1. Правоъгълник има дължина на едната страна $x$ (в см), а другата му страна е с 3 см по-малка от $x$. За кои стойности на $x$ периметърът на правоъгълника е по-голям от 18 см, а лицето му е по-малко от 40 кв. см? (Съставете система от две неравенства).
  2. От квадратен лист картон със страна $x$ (в дм) се изрязва квадрат със страна 1 дм във всеки ъгъл, след което страните се прегъват, за да се образува отворена кутия. За кои стойности на $x$ обемът на получената кутия е по-голям от 4 куб. дм?
  3. Един автомобил изминава разстояние от 120 км. На връщане той увеличава скоростта си с 10 км/ч. Ако общото време за пътуването в двете посоки е по-малко от 5 часа, каква е била първоначалната скорост $x$ на автомобила (в км/ч)?
  4. Един работник може да свърши дадена работа за $x$ часа, а вторият работник може да свърши същата работа за $x+2$ часа. Ако двамата работници работят заедно, те могат да свършат работата за по-малко от 1 час и 12 минути. Намерете възможните стойности на $x$.
  5. Една фирма произвежда $x$ броя продукти. Общите разходи за производството са $x^2 + 10x + 50$ лева. За колко броя продукти $x$ себестойността на един продукт е по-малка от 30 лева? (Себестойността е $\frac{\text{Общи разходи}}{\text{Брой продукти}}$).
  6. В съд има 10 литра разтвор с 20% сол. Колко литра чиста вода $x$ трябва да се изпарят (да се премахнат), за да стане концентрацията на солта по-голяма от 25%?
  7. Намерете стойностите на $x$, за които е дефиниран изразът $A(x)$:
  8. $$A(x) = \sqrt{\frac{x^2 – 16}{x + 5}}$$
  9. Намерете всички естествени числа $x$, за които сборът на числото $x$ и неговата реципрочна стойност е по-малък или равен на $\frac{17}{4}$.
  10. Един куриер трябва да измине 60 км. Ако увеличи средната си скорост с 5 км/ч, ще спечели поне 20 минути време. Намерете минималната възможна първоначална скорост $x$ на куриера (в км/ч).

© София-Мат ЕООД

 

 

 

 

Copy link
URL has been copied successfully!