След като училищата почнаха да обявяват резултатите от Първия кръг на НОМ тази година, споделям с вас моите разсъждения относно системните проблеми в организацията и структурата на цялото мероприятие:
СИСТЕМЕН ПРОБЛЕМ 1: Защо изобщо има два кръга?
Макар МОН от години упорито да отказва да нарече състезанието “Математика за всеки” (бившето “Откриване на млади таланти”) изпит, фактът е, че то е именно това – приемен изпит за почти всички математически гимназии в страната след 4-ти клас. Освен за МЗВ, определението “изпит” се отнася в пълна сила и за Втория кръг на Олимпиадата и за ПМС – другите два балообразуващи резултата при кандидатстване. Защо тогава един от тези три изпита (най-лесният) има предварителен подборен кръг? Къде се е чуло и видяло това? Да не би при кандидатстване в университет желаещите да се явят на приемен изпит да трябва първо да минат предварителен подборен тест в своята област (и да изкарат 75% на него)? Да си представим Иванчо и Петърчо. Иванчо изкарва 16 точки на Първия кръг и 12 на
Втория. Петърчо изкарва 15,5 точки на Първия кръг. Колко точки би изкарал Петърчо на Втория, ако има право да участва? Всеки, който е имал досег с деца в 4-ти клас знае, че отговорът на този въпрос е “нещо между 5 и 21”. Тогава защо Петърчо няма право да покаже своите знания на Втория кръг и участва в класирането с нула точки?
СИСТЕМЕН ПРОБЛЕМ 2: Защо задачите на Първи кръг са различни в различните градове?
Когато Олимпиадата се е провеждала за пръв път преди повече от 50 години, вероятно е имало технически пречки за това Първият кръг да се проведе по едно и също време и с едни и същи задачи в цялата страна. Това очевидно вече не е така, защото повечето състезания се провеждат именно по този начин. Тогава защо трябва в различните градове децата да решават различни (и различни по трудност) задачи, при положение че се класират за един и същи Втори кръг и деца редовно (успешно) кандидатстват в различен град от този, в който са се явили на Първи кръг? Защо съставянето на задачите (и критериите за оценяване) е поверено на експертите от РУО, които нямат никакъв опит и досег със състезателната математика, а не на Националната комисия, която съществува специално за това? Конкретно в София, през 2023-та година една от задачите на Първи кръг беше напълно грешна, а през 2024-та – меко казано спорна. Не трябваше ли още през 2023-та авторите на задачите да се сменят?
СИСТЕМЕН ПРОБЛЕМ 3: Кой и как проверява и оценява работите на учениците?
Горният въпрос е реторичен, а отговорът му е: преподавателите по математика в училищата, в които децата се явяват. Само аз ли виждам потенциала за конфликт на интереси тук? Нямат ли тези преподаватели интерес техните ученици да се класират? Напълно по еднакъв начин ли оценяват своите любимци и децата, които например вдигат шум в час? Малкото публични данни, с които разполагаме, отговарят на всички тези въпроси: в последните часове започнаха да излизат резултати от няколко училища в София. Всеки може да забележи как на някои места децата масово са оценявани едно към едно с критерия, а на други масово са получили “бонус” и резултатът им по случайност е станал точно 16 точки. Някой, който е виждал критериите (разбити на по 0,25 т.), може ли да ми покаже примерно сглобяване на точки, при което резултатът става точно 16,0?
Именно последният според мен е най-несправедливият от трите системни проблема. Учителките са натоварени с нелеката задача да изберат между това да дадат незаслужени точки на учениците си и това да ги оценят точно по критерий и по-този начин да ги ощетят спрямо конкурентите им в другите училища.
Силно съм скептичен, че някой ще си мръдне пръста и ще адресира тези проблеми, още по-малко навреме за да не бъдат ощетени настоящите потърпевши, набор 2014 (един от най-многобройните в съвременната българска история). Е, надеждата умира последна, така че ако сте съгласни с гореизложеното, моля споделяйте.
-Павел Панев
