…
Дневник
link
Половината седмокласници не покриват минималните нива на познания Държавата се проваля в анализа на изпитните резултати
Само половината студенти по педагогика стават учители
Една пета от младите учители напускат още през първата година
Действията на Министерството на образованието и науката (МОН) не са достатъчно ефективни за постигане на качествено училищно образование в България – това е основният извод от одита на Сметната палата „Осигуряване на качеството на училищното образование“ за периода от 1 септември 2019 г. до 30 юни 2023 г.
Изброените на близо 300 страници проблеми са много и от почти всеки аспект на образователната сфера – понижаващи се резултати на учениците на националните изпити и значителни разлики в степента на образование по региони; липса на качествен анализ на резултатите; отсъствие на образователен стандарт за управление на качеството в училищата и детските градини; система, която отказва младите учители от
професията; ниска удовлетвореност на деца и родители от училищното образование и високо търсене на частни уроци.
За целите на анализа Сметната палата е поръчала да бъде изготвено национално представително проучване за удовлетвореността на учениците, родителите и университетите от качеството на училищното образование.
Част от констатациите на одита се припокриват със заключенията на експертите, които по поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН) оцениха действието на Закона за предучилищното и училищното образование в първите пет години след влизането му в сила (2017 – 2022 г.).
Всеки втори седмокласник не може да постигне минимума по математика
Според доклада на Сметната палата в периода 2019-2022 г. се наблюдава спад в резултатите на учениците, дължащ се основно на дистанционното обучение по време на пандемията от COVID-19. То се е отразило най-вече на най-малките ученици, които все още нямат изградени образователни навици.
Нивото на постигнатите резултати от учениците при оценяването в края на 7-и клас е значително по-ниско от това на четвъртокласниците, като средният успех по български език е в рамките на около 53 т. от 100 възможни. Средният успех по математика в периода 2019 г.-2022 г. е значително по-нисък и се движи в рамките на до 37.94 т., което показва съществени дефицити в обучението по математика в прогимназиалния етап, се посочва в доклада.
В рамките на тези 3 години най-голям е делът на учениците със слаби резултати под 30 точки, като всеки втори ученик по математика и всеки пети ученик по български език и литература не може да постигне минималните изисквания за нива на познания на този етап от
образованието.
Тези данни са още по-тревожни, имайки предвид, че 3/4 от родителите на ученици в 5-7 клас плащат допълнително за частни уроци, тъй като подготовката в училище не е достатъчна за справяне с учебния материал и кандидатстване за следващо ниво на образование
Тенденцията в резултатите от държавните зрелостни изпити през одитирания период е негативна, като през 2022 г. достига най-ниската си стойност – „Добър“ (3.97). „Обезпокоително е шесткратното нарастване на относителния дял на общините, в които средният успех по български език и литература е „Слаб“ (до 2.99), като през 2022 г. в почти 1/3 от всички общини в България учениците показват изключително ограничени познания и резултати по български език и литература в края на училищното образование“, коментират от Сметната палата.
Провал в анализа на изпитните резултати
Одитният доклад на Сметната палата потвърждава нещо, което
неправителствени организации говорят от години – не се прави качествен анализ на резултатите от изпитите.
Сред задачите на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО), описани в правилника за устройството и дейността на центъра, е да изготвя доклади за качеството на училищното образование и да анализира резултатите от международни изследвания (като например PISA, измерващо функционалната грамотност на
15-годишните младежи). Докладът обаче отчита слабости именно в областта на анализирането на постиженията на учениците.
PISA 2022: Вече над половината български ученици нямат умения да се справят с проблеми от всекидневието
В одитирания период центърът е изготвил анализи от националните външни оценявания след 7-и и 10-и клас, но не и от изпитите на
четвъртокласниците. В доклада се подчертава, че това пречи да бъде проучено в дълбочина резултатите от началния етап на образование. В анализите от изпитите след 7-и и 10-и клас са обобщени данните за резултатите по изпитни задачи, но по-рядко по региони.
„В анализите обаче не са разглеждани факторите, влияещи върху резултатите от обучението, което намалява добавената стойност на аналитичния процес за определяне и формиране на политики и мерки за подобряване на резултатите“, изтъкват експертите от Сметната палата.
В доклада се посочва още, че през целия одитиран период тематични изследвания за качеството на училищното образование не са правени.
През трите години центърът е разгледал резултатите от международните изследвания, в които са отчетени факторите върху постиженията на учениците, но не са изготвени задълбочени анализи, които да предложат конкретни мерки за подобряване на знанията и уменията. Като обяснение за несвършената работа на центъра е „недостатъчен финансов ресурс и административен капацитет“.
Държавни експерти: Основният закон в образователната система не работи
„В Министерството на образование и науката също се наблюдават пропуски и слабости при анализирането на резултатите от националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити, поради което няма увереност, че резултатите от оценяването на учениците се използват ефективно за промяната политиките на национално ниво и за реализиране на мерки за устойчиво повишаване на качеството на образованието“, пише в доклада.
В одитирания период е направен само един официален анализ от изпитите в контекста на преждевременно напусналите деца, който обхваща периода 2014-2018 г.
Качеството на преподаване, формализъм, липса на анализ и още причини за двойките от матури
През 2020 и 2021 г. са изготвяни частични анализи от матурите и националните външни оценявания, но те не са официализирани и представени на образователния министър. „Качеството на анализите не е добро, особено за учебната 2020/2021 г., тъй като анализите са непълни, не е анализирано в дълбочина влиянието на факторите на средата, в т.ч. влиянието на професионалната компетентност на преподавателите и въведените иновации и др., и не са изведени заключения и препоръки“, пише в доклада на Сметната плата. Причините за пропуски в аналитичния процес на резултатите от изпитите са проблеми от административен характер, като становището на МОН е, че е необходимо „укрепване на административния капацитет на дирекцията“.
90% от родителите искат промени в програмите
Резултатите от националното представително проучване показват, че делът на напълно удовлетворените родители от качеството на училищното образование, което получават техните деца е едва 26%. Изследването е изготвено през 2023 г. от „СДДИ Кънсалтинг“ ЕООД по поръчка на Сметната палата.
Най-висока удовлетвореност от обучението показват родителите на деца в начален етап на образование. Най-недоволни са родителите на ученици в прогимназията. Около една четвърт от родителите не са удовлетворени от качеството на образованието, което получават техните деца. Според тях ниското качество на образованието основно се дължи на:
учебните програми
прекалено многото информация в учебниците
занижените изисквания към учениците
ниската квалификация и незаинтересованост на учителите.
90% от родителите са на мнение, че са нужни промени в учебното съдържание. Според тях основните посоки за промяна са повечето практически занимания в учебния процес и намаляване на обема от информация, която учениците трябва да усвоят.
Проучването сочи, че 60% от родители плащат за частни уроци.
Повече от половината ученици, участвали в изследването, смятат, че училището не отговаря или отговаря само частично на техните
потребности, способности и интереси. Учениците посочват, че не учат предмети, които ще им помогнат за реалния живот, обучението е стандартизирано, няма гъвкавост, възможност за избор на предмети. Часовете по предметите, от които се интересуват, не са недостатъчно, а материалната база е в лошо състояние (стари сгради, необорудвани кабинети и лаборатории, недостатъчно стаи).
Най-неудовлетворени от училищата си са учениците от София. Едва една пета от учениците в столицата съобщават, че училището отговаря на техните интереси и потребности.
Одитът подчертава разликите в качеството на образование в различните региони на страната, като отчита, че образователната система не може да преодолее социално-икономическите различията в произхода на учениците. „Значителни са разликите в нивата на неграмотност на ниво община, като има общини, в които проблемът е напълно преодолян, но има и случаи, в които почти една трета от населението във възрастовата група 9-13 г. е неграмотно“, се посочва в доклада.
Университетите виждат сериозни пропуски
Резултатите от изследването показват, че деканите и други ръководители в университетите са почти единодушни (94%), че в процеса на обучение за придобиване на висше образование трябва да се преодоляват редица дефицити на училищната подготовка.
„Това означава, че училищното образование не успява да осигури необходимите предпоставки за ефективно включване в следващата образователно-квалификационна степен“, пише в доклада.
Базовите предмети математика и български език и литература се очертават като основни проблемни области, в които се наблюдават пропуски.
Според почти половината декани и ръководители студентите постъпват в университета все по-неподготвени. Едва една пета от тях казват, че забелязват подобрение в това отношение, но не е значително.
Половината студенти не стават учители
Сметната палата отбелязва, че се наблюдава нарастване на интереса към педагогическите специалности заради увеличаването на заплатите в последните години. Ако през 2019 г. завършилите педагогика са 4181, то 3 години по-късно те са 6155 студенти. Специалностите „Педагогика на обучението по…“ също привличат повече младежи. От 2020 г. обучението в тези специалности е изцяло поето от държавата. През 2019 г. са завършили 1464 студенти, а през 2022 г. – 2239.
Според рейтиговата система на висшите училища за 2022 г. обаче през последните 5 години реализиралите се като учители от професионално направление „Педагогика“ е 59.42%, а на тези от професионално направление „Педагогика на обучението по…“ – 42,96 %.
Средно около 50 на сто от завършилите педагогически специалности не намират необходимата мотивация за упражняване на професия в
образователната система
Според доклада един от съществените фактори за ефективно функциониране на образователната система е възрастовата структура на педагогическите специалисти. Образователната система все още се характеризира със застаряване на педагогическите кадри и този проблем се задълбочава, пишат експертите.
Близо 5 хил. са работещите учители и директори в пенсионна възраст
Броят и относителният дял на младите педагогически специалисти до 35 г. непрекъснато намалява, за сметка на постоянно нарастване на броя и относителния дял на заетите над 55 г. По данни към 2022 г. всеки четвърти педагогически специалист в страната е в предпенсионна възраст, се подчертава в доклада.
Една пета от младите учители напускат след година
Ако през учебната 2019/2020 г. новоназначените учители са над 4 хил., то през 2022/2023 г. те са 2153. Анализът на данните показва, че след първата година отпадат почти една пета от всички новоназначени учители в системата на образованието. През втората си година напускат малко над 8% и след третата година малко над 5%.
Това показва, че първата година е най-критичната и решаваща за мотивацията на педагогическите специалисти да продължат да упражняват своята професия
Общият дял на всички напуснали в рамките на първите 3 години от своето назначаване е 34.30%, или над една трета на новоназначените учители. В доклада е допълнено, че министерството не анализира защо младите учители напускат работа.
…
Трудовият пазар за учители се активизира, има 25 свободни места – Вестник Борба
Вестник Борба
25 са свободните места за учители във Великотърновска област на този етап. Най-търсени са педагогическите специалисти по български език…
link
Учители, настоящи и бивши ученици и техните родители разчистват последиците от …
БТА
Той каза, че инициативата е възникнала спонтанно в понеделник, след като заедно с ръководството на училището и учители са огледали щетите. БТА …
link
Над 1000 преподаватели са обучени да прилагат иновативни технологии и … –
В рамките на Националната програма „Повишаване компетентностите на преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители“ са …
link
България се прости с двама изключителни учители – Petel.bg
Petel.bg
България се прости с двама изключителни учители. Дата: 11/07, 15:11. Пиксабей. Изказвам искрени съболезнования за тежката загуба на дългогодишния …
link
Починаха двама обичани учители – Glasnews.bg
Разлог потъна в скръб, заради смъртта на двама учители. Починаха дългогодишният учител по физика и астроно…
link
Над 1000 преподаватели са обучени да прилагат иновативни технологии и … –
„Преподавателите в аулите подготвят нашите бъдещи учители, но и те се учат от вече работещите в системата, защото те дават реалния опит от живата …
link
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
