Как аналоговите учители да преподават адекватно на дигиталните деца – БНР, Цветомир Веков
Битува мнението, че сегашните ученици – представителите на Поколението Z, не са ученолюбиви, показват посредствени резултати по основните предмети и като цяло не обичат да четат. Дали е така или просто не са разбрани от по-възрастните поколения? Как учителите, които са представители на поколенията на книгите, вестниците, въобще на предимно аналоговото предаване на информация, да бъдат в крак с времето на сегашните деца- които не познават света без интернет, без компютрите и мобилните технологии?
„Като първото поколение в човешката история, което е изцяло родено в дигиталната ера, общуването, комуникацията, работата с Поколението Z, т.е. родените след 2000 година, е доста специфично, тъй като те са отраснали с технологиите, свикнали са да получават информацията сега, на момента, общуването да преминава изцяло през новите и съвременни комуникационни канали – смартфони, социални мрежи…, т.е. всичко да е дигитализирано. Това е поколение, което иска изцяло да получава всичко на мига, което не гледа в перспектива и иска да знае защо получава дадени знания. Доста трудно се работи. Много лесно губят концентрация. Четивна грамотност – сравнително слаба. Умения за анализ на текста – също. Всичко трябва да минава визуално иначе няма как да се получи. Така че е истинско предизвикателство да се работи с това поколение, но ние като учители нямаме избор и трябва да се нагодим към тях, защото това е изискването на днешния свят. Много е динамичен, бързо променящ се и ако не се адаптираме, няма да можем да си свършим ефективно работата“, обясни Цветомир Веков, преподавател по история в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в Брегово.
„Начинът, по който се преподава в училище, невинаги отговаря на нашите нужди. Всичко зависи от самия учител – как подхожда към учениците и как самите ученици възприемат. Важното е да има добра комуникация и добър подход от учителя към децата“, смята Ваньо Захаринов, ученик в 10 клас.
„Понякога в училище не се обяснява добре – на по-разбираем език за нас. По-опростено, така че да го разберем. Това е проблем, защото когато не ми е обяснено добре и не успявам да го разбера, това нещо ми се струва сложно. Но когато някой ми го обясни по-добре, разбирам, че в действителност е лесно. Важен е начинът, по който се преподава урокът“, допълни единадесетокласничката Деница Църова.
Определено между сегашното и предишните поколения съществува голяма пропаст, смята учителят:
„Още по-голяма е пропастта с учителите, които са родени през 60-те и 70-те години. В социологията ги наричат Поколението Х. Това са хора, израснали изцяло в аналоговата ера, с класно-урочната система. Тогава нещата и акцента в образованието са били съвсем различни. Тези хора особено в среден и горен курс много трудно се адаптират към тези промени. Това не ги прави по-лоши преподаватели, но методите им по-трудно се възприемат от днешните ученици. Аз спадам към т.нар. Поколение на милениумите. Роден съм през 1985 година и до 20-ата си година реално не съм се сблъсквал сериозно с интернет и компютри. Наложи ми се да се справям с нещо непознато за мен. Впоследствие технологиите станаха част и от моето ежедневие. В училище буквално всеки ден се уча, децата ме учат на всякакви нови приложения и технологии, които да използвам в часовете, за да ги заинтригувам към материала и да работим ефективно. В днешно време учителят не трябва да е толкова източник на информация – човек, който да „налива“ знания, които с един клик в интернет така или иначе ученикът може сам да намери, а по-скоро той трябва да бъде ментор, наставник, човек, който да организира действията на учениците в клас и да ги учи на основните житейски умения, които ще им бъдат необходими в тази дигитална ера и този толкова динамичен свят, а именно – критично мислене и умения за решаване на проблеми.“
Вярно ли е, че съвременните ученици не обичат да четат книги, а искат цялата необходима им информация да получат във възможно най-смлян вид, предимно от интернет?
„Днешните деца не могат да разберат защо е нужно да прочетеш книга. Аз обичам да чета книги. Наскоро преоткрих това. Но моите връстници не знаят, че една книга може да ти донесе въображение, фантазия, удоволствието от четенето, представа за дадени събития, но най-вече те не могат да проумеят факта, че книгата оставя послание за цял живот“, смята Ваньо Захаринов.
„Причината е, че трудно могат да осмислят дадена информация, която прочетат. Искат всичко да им се даде веднага и наготово, а да се прочете една книга отнема време, информацията трябва и да се осмисли, т.е. да се направи някакво усилие, а те не желаят. От друга страна, може би наистина не осъзнават ползите от четенето. Срещала съм мои връстници, които не се интересуват от нищо. На такива хора е трудно да се покаже какви са ползите от четенето“, обясни Деница Църова.
„Аз съм убеден привърженик на книгата като формат за получаване на информация и знания, които развиват критичното мислене и фантазията. Все фундаментални умения за живота. От друга страна разбирам и днешното дигитално поколение. Те казват защо трябва да четем толкова много страници, за да получим информация от книгата, която можем много по-лесно да получим от интернет, да си пуснем едно кратко видео, в което ни е обяснено в смилаем вид абсолютно всичко и да ни остане време за нещо друго по-интересно. Те не могат да разберат това, което на нас, като по-възрастно поколение, книгата е дала. За тях книгата е отживелица, с която само по необходимост работят. Работят с книги най-вече, когато учителят възложи нещо. Дори се е стигало до ситуация, в която дадох на мой ученик книга, а той си снима с телефона страниците, за да си ги чете през телефона. Но това са реалностите и ние сме тези, които трябва да покажем на децата, че книгите са нещо, което наистина може да им бъде в полза“, разказа Цветомир Веков.
Изследването на поколенческите процеси предизвиква особен интерес в различни разработки на учените, които да определят и дефинират тези процеси като съществено значими и определящи за дадено поколение. Представителите на Поколението Z коренно се различават от предходните поколения. В резултат на това и отношението към тях не може да бъде същото, както към техните предшественици, обяснява университетският преподавател проф. Венелин Терзиев:
„Учениците и студентите от Поколението Z са автентични дигитални хора, едно хиперкогнитивно поколение с различаващи се по много показатели профили от тези на учениците от предходните поколения. Те не чакат, а сами създават промяна, което е предпоставка за нарастващата
конкуренция между училищата и университетите за човешки талант и търсене на квалифицирани висшисти, които да вършат работа, която все още не съществува. Наличието на много канали за достъп до знание се оказва нож с две остриета – възможност, но и заплаха. Възможност да достигаш до трудно достъпни източници на знание, но и заплаха да не ти се предоставя винаги вярна и проверена информация. И тук вече идва ролята на учителите и на преподавателите. Поколение Z е любознателно и любопитно, насочено е към постоянно обучение и развитие, но не по консервативния, класически начин. Представителите на поколението Z приемат стандартното, формално обучение като нещо задължително, но безсмислено. Осъзнали, че работодателите отдават все по-голямо значение на компетенциите, а не на дипломите, разочаровани от качеството на формалното образование в България, те не искат да губят години в нещо, което не може да им гарантира сигурно бъдеще. Поколението Z осъзнава алтернативите в сферата на образованието, които дигиталният свят им предлага. Z са дигитално поколение, което постоянно „сърфира“ и търси в мрежата нова информация, но такава, която е прагматично насочена, свързана с конкретен проблем и с решаването му. Хората от поколението Z имат склонност да четат преимуществено само това, което им е интересно. Четат забързано, задъхано, невнимателно. Предпочитат образите да се движат и да ангажират сетивата им по няколко начина. Скачащият образ все повече измества вглъбеното уединение на четенето, което от своя страна води до незадоволително ниво на разбиране. Те четат така, както и живеят – в очакване някой да се погрижи за тях.
За да разберем как учителите могат да подходят към преподаването на ученици от Поколението Z, трябва да се съобразим с техните особености и образователни навици. Поколението Z е първото поколение, което не познава живота без технологии. За тях Google, Instagram и смартфоните не са просто удобни инструменти – те са необходими части от живота. Поколението Z очаква да бъде свързано със света и да има достъп до информация по всяко време, включително и когато говорим за
образование. Вместо да се опитват да отклонят учениците от
технологиите, много по-удачно е учителите да помислят как самите те могат да използват същите тези технологии, за да предоставят информация и да ангажират вниманието на учениците. Учениците от поколение Z са свикнали да очакват само най-подходящата информация, а подборът да е направен от някой друг. Поради тази причина на учителите се препоръчва да потърсят предварително практичната страна на всеки един теоретичен въпрос, така че да дадат на учениците не просто знания, а и реалния отговор защо даден урок е важен и как е приложим в реалния свят. Учителите трябва да учат учениците, а не да преподават предмета, гласи популярна поговорка в образованието.“
На 19 април в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ край Вършец ще се проведе открит урок на проф. Венелин Терзиев с учениците от Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ от Брегово. Програмата включва специалното участие на писателя Тони Теллалов и архимандрит Антим – протосингел на Видинската света митрополия и игумен на Клисурския манастир. Поредната среща между две различни поколония, която да запълва поколенческата пропаст.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
