През 20-те и 30-те години на миналия век една нова идея започва да се появява в Европа и Америка. Вместо в затворени стаи, учениците се отправят навън, в природата, където да учат и да се забавляват под небето. Това са били училища на открито, в които учителите използвали света около тях като част от образователния процес.
Проектът за училищата на открито се основава на (очевидната) концепция, че прекарването на време в природата може да бъде благотворно за децата. Ученето не трябва да бъде ограничено до затворени стаи, а вместо това децата трябва да могат да изследват света около тях и да се наслаждават на уроците на природата.
Училищата на открито бяха обикновено разположени до открити пространства като паркове, градини и гори. Природата е инструмент за образование, като децата изучават растенията, животните и географията на местността. Но не само това – децата също така играят игри, спортове и други дейности, които подпомагат тяхното физическо и психическо развитие….
Повече тук, а за нас остава въпроса защо затваряме децата си 95% от времето в бетонни кутии и после ги лекуваме от АДХД (хиперактивност).
