Продължете към съдържанието

12.1 Рационални, ирационални изрази и квадратни уравнения

    Преобразуване на изрази, допустими стойности (ДС / ДМ) и свойства на квадратните корени.

    Квадратни уравнения, Формули на Виет и пресмятане на симетрични изрази.

    № Вариант А (Основно ниво) Вариант Б (Средно / Тест І модул)
    1 Намерете допустимите стойности (ДМ) на израза: $A = \frac{2x – 1}{x^2 – 9}$ Намерете допустимите стойности (ДМ) на израза: $B = \sqrt{\frac{x – 2}{5 – x}}$
    2 Пресметнете стойността на израза: $A = \sqrt{(\sqrt{3}-2)^2} + \sqrt{3}$ Пресметнете стойността на израза: $B = \sqrt{(1-\sqrt{5})^2} – \sqrt{6 – 2\sqrt{5}}$
    3 Внесете множителя под корена: $A = 3\sqrt{2}$ Внесете множителя под корена при $a < 0$: $B = a\sqrt{-3a}$
    4 Изнесете множител пред корена: $A = \sqrt{72}$ Изнесете множител пред корена при $x < 0$: $B = \sqrt{50x^2}$
    5 Рационализирайте знаменателя на дробта: $A = \frac{6}{\sqrt{3}}$ Рационализирайте знаменателя на дробта: $B = \frac{4}{\sqrt{7} – \sqrt{3}}$
    6 Опростете израза: $A = \left(\frac{1}{x-1} – \frac{1}{x+1}\right) \cdot \frac{x^2-1}{2}$ Опростете израза: $B = \left(\frac{a}{a-b} – \frac{b}{a+b}\right) : \frac{a^2+b^2}{a^2-b^2}$
    7 Намерете корените на квадратното уравнение: $x^2 – 7x + 12 = 0$ Намерете корените на квадратното уравнение: $(2x – 1)^2 – 3(x + 1) = 1$
    8 Решете непълното квадратно уравнение: $3x^2 – 12x = 0$ Решете непълното квадратно уравнение: $2(x – 3)^2 = 18$
    9 Разложете на множители квадратния тричлен: $x^2 – 5x – 14$ Разложете на множители квадратния тричлен: $3x^2 – 5x – 2$
    10 За уравнението $x^2 – 8x + 5 = 0$ намерете $x_1 + x_2$ и $x_1 \cdot x_2$. За уравнението $2x^2 + 7x – 3 = 0$ намерете $x_1 + x_2$ и $x_1 \cdot x_2$.
    11 Ако $x_1$ и $x_2$ са корени на $x^2 – 6x + 2 = 0$, пресметнете: $x_1^2 + x_2^2$ Ако $x_1$ и $x_2$ са корени на $3x^2 – 4x – 1 = 0$, пресметнете: $x_1^2 + x_2^2$
    12 Ако $x_1$ и $x_2$ са корени на $x^2 – 5x + 3 = 0$, пресметнете: $\frac{1}{x_1} + \frac{1}{x_2}$ Ако $x_1$ и $x_2$ са корени на $2x^2 – 6x + 1 = 0$, пресметнете: $\frac{1}{x_1^2} + \frac{1}{x_2^2}$
    13 Съставете квадратно уравнение с корени $x_1 = 3$ и $x_2 = -4$. Съставете квадратно уравнение с корени $x_1 = 2 + \sqrt{3}$ и $x_2 = 2 – \sqrt{3}$.
    14 Намерете стойността на параметъра $k$, за която един от корените на $x^2 – kx + 12 = 0$ е равен на 3. Намерете стойността на параметъра $a$, за която корените на $x^2 – (a+2)x + a + 5 = 0$ са противоположни числа.
    15 За кои стойности на параметъра $m$ уравнението $x^2 – 4x + m = 0$ има два различни реални корена? За кои стойности на параметъра $k$ уравнението $kx^2 – 6x + 9 = 0$ има единствен двоен корен?
    11
    № Вариант Б (Средно / I модул) Вариант В (Разширено /II модул)
    1 Намерете допустимите стойности на израза: $B = \sqrt{\frac{x – 2}{5 – x}}$ (ТУ, 2008) Намерете допустимите стойности на израза: $A = \frac{\sqrt{2x – 6}}{x^2 – 9}$
    2 (ТУ, 2019) Опростете ирационалния израз за $x \ge 0$: $A(x) = \sqrt{x + 4 + 4\sqrt{x}} – \sqrt{x}$ Опростете израза при $0 < x < 1$: $B(x) = \sqrt{x + 2\sqrt{x – 1}} + \sqrt{x – 2\sqrt{x – 1}}$
    3 Пресметнете стойността на израза: $B = \sqrt{(1-\sqrt{5})^2} – \sqrt{6 – 2\sqrt{5}}$ Пресметнете стойността на израза: $V = \frac{\sqrt{7+\sqrt{48}} + \sqrt{7-\sqrt{48}}}{\sqrt{3}}$
    4 Внесете множителя под корена при $a < 0$: $B = a\sqrt{-3a}$ Опростете и пресметнете при $a < -2$: $V = (a+2)\sqrt{\frac{1}{a^2 + 4a + 4}}$
    5 Изнесете множител пред корена при $x < 0$: $B = \sqrt{50x^2}$ Опростете израза за $x < 0$: $V = \sqrt{18x^4 – 12x^3}$
    6 Рационализирайте знаменателя на дробта: $B = \frac{4}{\sqrt{7} – \sqrt{3}}$ Рационализирайте знаменателя на дробта: $V = \frac{2}{\sqrt{5} + \sqrt{3} – \sqrt{2}}$
    7 Опростете израза: $B = \left(\frac{a}{a-b} – \frac{b}{a+b}\right) : \frac{a^2+b^2}{a^2-b^2}$ Опростете рационалния израз: $V = \left(\frac{x}{x-2} + \frac{2x}{x^2-4}\right) : \frac{x^2+4x}{x^2-4x+4}$
    8 Намерете корените на квадратното уравнение: $(2x – 1)^2 – 3(x + 1) = 1$ Решете уравнението спрямо $x$: $\frac{2x+1}{x-1} – \frac{x-1}{x+1} = \frac{5x+1}{x^2-1}$
    9 Разложете на множители квадратния тричлен: $3x^2 – 5x – 2$ Сократете дробта: $V = \frac{2x^2 – 7x + 3}{x^3 – 27}$
    10 (ТУ, 2012) Ако $x_1$ и $x_2$ са корени на уравнението $x^2 – 5x + 3 = 0$, намерете стойността на израза: $N = x_1^2 + x_2^2$ За корените $x_1$ и $x_2$ на уравнението $3x^2 – 4x – 1 = 0$ намерете стойността на израза: $V = x_1^2 + x_2^2$
    11 (ТУ, 2016) Дадено е квадратното уравнение $x^2 – 4x – 2 = 0$ с корени $x_1$ и $x_2$. Пресметнете стойността на симетричния израз: $A = \frac{1}{x_1} + \frac{1}{x_2}$ Ако $x_1$ и $x_2$ са корени на $2x^2 – 6x + 1 = 0$, пресметнете стойността на израза: $V = \frac{1}{x_1^2} + \frac{1}{x_2^2}$
    12 За корените $x_1$ и $x_2$ на $x^2 – 4x + 1 = 0$ намерете: $B = x_1^3 + x_2^3$ (УАСГ, 2011) За корените $x_1$ и $x_2$ на квадратното уравнение $2x^2 – 6x + 1 = 0$ пресметнете стойността на израза: $A = x_1^3 + x_2^3$
    13 За корените $x_1$ и $x_2$ на $x^2 – 5x – 2 = 0$ намерете: $B = \frac{x_1}{x_2} + \frac{x_2}{x_1}$ (УАСГ, 2015) Без да решавате уравнението $x^2 – 3x – 5 = 0$, намерете стойността на израза: $A = \frac{x_1}{x_2} + \frac{x_2}{x_1}$
    14 Ако $x_1$ и $x_2$ са корени на $x^2 – 7x + 9 = 0$, намерете $\vert{}x_1 – x_2\vert{}$. Ако $x_1$ и $x_2$ са корени на $2x^2 – 5x – 1 = 0$, пресметнете $\vert{}x_1 – x_2\vert{}$.
    15 Намерете стойността на израза $B = \sqrt{x_1} + \sqrt{x_2}$ за корените на уравнението $x^2 – 10x + 16 = 0$. За корените $x_1$ и $x_2$ на уравнението $x^2 – 6x + 4 = 0$ намерете стойността на израза: $V = \sqrt{x_1} + \sqrt{x_2}$.
    16 Съставете квадратно уравнение с корени $y_1 = 2x_1$ и $y_2 = 2x_2$, където $x_1, x_2$ са корени на $x^2 – 3x + 1 = 0$. Съставете квадратно уравнение с корени $y_1 = x_1^2$ и $y_2 = x_2^2$, където $x_1, x_2$ са корени на $x^2 – 4x + 2 = 0$.
    17 (УАСГ, 2018) Намерете за кои стойности на реалния параметър $k$ корените $x_1$ и $x_2$ на уравнението $x^2 – (k+1)x + k + 4 = 0$ удовлетворяват равенството: $x_1^2 + x_2^2 = 13$ За кои стойности на параметъра $a$ сумата от квадратите на корените на уравнението $x^2 – (a-2)x – a – 3 = 0$ е най-малка?
    18 Намерете стойността на параметъра $m$, за която корените на $x^2 – (m+2)x + 3m = 0$ удовлетворяват $x_1 + x_2 = x_1 x_2$. Намерете стойностите на параметъра $k$, за които корените на уравнението $x^2 – 2kx + k^2 – 4 = 0$ са с различни знаци.
    19 За кои стойности на параметъра $a$ уравнението $ax^2 – 4x + 2 = 0$ има единствен двоен реален корен? За кои стойности на параметъра $a$ уравнението $(a-1)x^2 – 2ax + a + 3 = 0$ има точно един реален корен?
    20 За кои стойности на параметъра $m$ уравнението $x^2 – 2(m+1)x + m^2 + 5 = 0$ има два различни реални корена? За кои стойности на параметъра $k$ уравнението $kx^2 – (2k+1)x + k + 1 = 0$ има два различни положителни корена?

    © София-Мат ЕООД

     

    …

    Ирационални изрази и квадратни корени

    Квадратен корен от неотрицателно число $a \ge 0$ се нарича такова неотрицателно число $x \ge 0$, за което $x^2 = a$. Означава се с $\sqrt{a}$.
    • Основни свойства:
      1. $\sqrt{a^2} = \vert{}a\vert{} = \begin{cases} a, & \text{ако } a \ge 0 \\ -a, & \text{ако } a < 0 \end{cases}$
      2. $(\sqrt{a})^2 = a$ при $a \ge 0$
      3. $\sqrt{a \cdot b} = \sqrt{a} \cdot \sqrt{b}$ при $a \ge 0, b \ge 0$
      4. $\sqrt{\frac{a}{b}} = \frac{\sqrt{a}}{\sqrt{b}}$ при $a \ge 0, b > 0$
      5. $a \sqrt{b} = \sqrt{a^2 b}$ при $a \ge 0$ (Внасяне под корен). Ако $a < 0$, то $a \sqrt{b} = -\sqrt{a^2 b}$.
    • Рационализиране на знаменател:
      • За знаменател от вида $\sqrt{a}$: множи се числителят и знаменателят по $\sqrt{a}$.
      • За знаменател от вида $\sqrt{a} \pm \sqrt{b}$: използва се формулата за съкратено умножение $(u-v)(u+v) = u^2 – v^2$, като се умножава със спрегнатия израз $(\sqrt{a} \mp \sqrt{b})$.

    Определителна област / Допустими стойности (ДМ / ОД)

    При работа с алгебрични изрази стриктно следим за следните ограничения:
    1. Деление на нула: За фракия $\frac{A}{B} \implies B \neq 0$.
    2. Четен корен: За корен $\sqrt{A} \implies A \ge 0$.
    3. Четен корен в знаменател: За $\frac{1}{\sqrt{A}} \implies A > 0$.

    2. Квадратни уравнения

    Стандартна форма: $a x^2 + b x + c = 0$, където $a \neq 0$.

    Дискриминанта и корени

    Дискриминантата се определя с формулата:
    $$D = b^2 – 4ac$$
    • Ако $D > 0$: Уравнението има два различни реални корена:
      $$x_{1,2} = \frac{-b \pm \sqrt{D}}{2a}$$
    • Ако $D = 0$: Уравнението има един двоен реален корен:
      $$x_1 = x_2 = -\frac{b}{2a}$$
    • Ако $D < 0$: Уравнението няма реални корени.
    Съкратена формула (при четен коефициент $b = 2k$): $D_1 = k^2 – ac \implies x_{1,2} = \frac{-k \pm \sqrt{D_1}}{a}$.

    3. Формули на Виет и симетрични изрази

    За квадратния тричлен $a x^2 + b x + c = 0$ ($a \neq 0$) с корени $x_1$ и $x_2$:
    $$\begin{cases} x_1 + x_2 = -\frac{b}{a} \\ x_1 \cdot x_2 = \frac{c}{a} \end{cases}$$

    Пресмятане на симетрични изрази

    Симетричен е всеки израз $f(x_1, x_2)$, чиято стойност не се променя при размяна на местата на $x_1$ и $x_2$. Всеки такъв израз може да се изрази изцяло чрез събираемите от формулите на Виет: $S = x_1 + x_2$ и $P = x_1 x_2$.
    Основни преобразувания:
    1. Сбор от квадрати:
      $$x_1^2 + x_2^2 = (x_1 + x_2)^2 – 2x_1 x_2 = S^2 – 2P$$
    2. Сбор от реципрочни стойности:
      $$\frac{1}{x_1} + \frac{1}{x_2} = \frac{x_1 + x_2}{x_1 x_2} = \frac{S}{P}$$
    3. Сбор от квадрати на реципрочни стойности:
      $$\frac{1}{x_1^2} + \frac{1}{x_2^2} = \frac{x_1^2 + x_2^2}{(x_1 x_2)^2} = \frac{S^2 – 2P}{P^2}$$
    4. Сбор от кубове:
      $$x_1^3 + x_2^3 = (x_1 + x_2)(x_1^2 – x_1 x_2 + x_2^2) = S(S^2 – 3P)$$
    5. Разлика на корените (модул):
      $$\vert{}x_1 – x_2\vert{} = \sqrt{(x_1 – x_2)^2} = \sqrt{(x_1 + x_2)^2 – 4x_1 x_2} = \sqrt{S^2 – 4P} = \frac{\sqrt{D}}{\vert{}a\vert{}}$$

    4. Типични кандидатстудентски клопки

    1. Изпускане на знака при изваждане изпод корен:
      Припомнете си, че $\sqrt{(x – 3)^2} = \vert{}x – 3\vert{}$. Ако в задачата е дадено $x < 3$, то $\sqrt{(x – 3)^2} = -(x – 3) = 3 – x$.
    2. Забравяне на проверка за $D \ge 0$ при формули на Виет:
      Преди да прилагате формулите на Виет за намиране на стойност на параметър или израз, винаги проверявайте дали дискриминантата е неотрицателна ($D \ge 0$). В противен случай корени в реалната област не съществуват.
    3. Загуба на корени при съкращаване:
      При уравнения от вида $(x-1)(x+2) = (x-1)(3x-5)$ не съкращавайте на $(x-1)$, а прехвърлете от едната страна и изнесете пред скоби, за да не загубите корена $x = 1$.

    © София-Мат ЕООД











    Kурсове и подготовка по математика, БЕЛ и английски: добрият начин да учим

    Copy link
    URL has been copied successfully!