Първо трябва да помниш какво прави модулът: модулът (абсолютна стойност ) мери разстояние на дадено число до $0$ върху числовата ос. Тъй като разстоянието никога не може да бъде отрицателно число, поведението на уравнението $\vert{}ax + b\vert{} = c$ зависи изцяло от стойността на $c$.
1. Трите случая според стойността на $c$
| Стойност на c |
Брой решения |
Логика |
Пример |
| $c < 0$ |
0 (Няма решения) |
Модулът не може да бъде отрицателно число. |
$\vert{}2x – 3\vert{} = -5 \implies \emptyset$ |
| $c = 0$ |
1 корен |
Единственото число с разстояние $0$ до нулата е самата $0$. |
$\vert{}3x + 6\vert{} = 0 \implies 3x + 6 = 0 \implies x = -2$ |
| $c > 0$ |
2 корена |
Има точно две числа с разстояние $c$ до нулата: $+c$ и $-c$. |
$\vert{}x – 1\vert{} = 4 \implies x – 1 = 4$ или $x – 1 = -4$ |
2. Как се решава стъпка по стъпка (при $c > 0$)
1.1. Изолиране на модула:Ако има външни числа.
Преди да правиш каквото и да е, се увери, че отляво има само модул.
Пример: Ако имаш $2\vert{}x – 3\vert{} + 1 = 7$, първо го преобразувай до $2\vert{}x – 3\vert{} = 6 \implies \vert{}x – 3\vert{} = 3$.
2.2. Проверка на знака отдясно:Анализ на c.
Провери дали числото отдясно е положително. Ако е отрицателно — спираш (няма решения). Ако е $> 0$, продължаваш.
3.3. Разкриване на модула на две уравнения:Премахване на скобите | |.
Махаш вертикалните черти и записваш две отделни линейни уравнения:
$$ax + b = c \quad \text{или} \quad ax + b = -c$$
4.4. Намиране на крайните корени:Решаване на линейните уравнения.
Решаваш двете уравнения самостоятелно:
$$x_1 = \frac{c – b}{a} \quad \text{и} \quad x_2 = \frac{-c – b}{a}$$