Продължете към съдържанието

Реципрочни уравнения. Общи задачи

Реципрочните уравнения са специфичен вид уравнения, при които коефициентите са „симетрични“ спрямо средата. Реципрочните уравнения се делят на два вида:

  • Първи род (Симетрични): Коефициентите са напълно еднакви, когато се четат отпред-назад и отзад-напред.

    • Пример: $2x^4 + 5x^3 + 8x^2 + 5x + 2 = 0$

    • Тук $a_0 = a_n$, $a_1 = a_{n-1}$ и т.н.

    • Ако степента е нечетна, те винаги имат корен $x = -1$.

  • Втори род (Антисиметрични): Коефициентите са равни по модул, но с противоположни знаци.

    • Пример: $2x^4 + 5x^3 + 0x^2 – 5x – 2 = 0$

    • Тук $a_0 = -a_n$, $a_1 = -a_{n-1}$ и т.н.

Характеристика Симетрично (Реципрочно I род) Антисиметрично (Реципрочно II род)
Коефициенти $a_k = a_{n-k}$ $a_k = -a_{n-k}$
Корен при нечетна степен Винаги $x = -1$ Винаги $x = 1$
Пример $x^3 + 3x^2 + 3x + 1 = 0$ $x^3 – 3x^2 + 3x – 1 = 0$

Едно уравнение се нарича реципрочно, ако неговите коефициенти, взети отпред-назад и отзад-напред, са едни и същи (или противоположни).

Основно свойство: Ако числото $x = \alpha$ е корен на реципрочното уравнение, то и числото $x = \frac{1}{\alpha}$ също е негов корен. Оттук идва и името им.

Степента им също е важна:

  1. От нечетна степен: Те винаги имат един „очевиден“ корен.

    • Ако коефициентите са еднакви ($a_k = a_{n-k}$), коренът е $x = -1$.

    • Ако са с противоположни знаци, коренът е $x = 1$.

    • След като разделим на $(x – x_{корен})$, получаваме реципрочно уравнение от четна степен.

  2. От четна степен (Стандартен вид): Например $ax^4 + bx^3 + cx^2 + bx + a = 0$.

    • Метод на решаване: Тъй като $x = 0$ не е корен, разделяме цялото уравнение на $x^2$.

    • Групираме членовете: $a(x^2 + \frac{1}{x^2}) + b(x + \frac{1}{x}) + c = 0$.

    • Правим полагане: $t = x + \frac{1}{x}$.

    • Тогава $x^2 + \frac{1}{x^2} = t^2 – 2$.

    • Така свеждаме уравнението до квадратно спрямо $t$.

Тези методи ни позволяват да „разчупим“ сложни уравнения. Теоремата за рационалните корени ни дава „кандидати“ за корени, а реципрочността ни позволява да намалим степента на уравнението наполовина чрез хитро полагане.

Ето три подробни примера, които илюстрират стъпките за решаване на тези видове уравнения.

Пример 1: Рационални корени на уравнение с цели коефициенти

Да се реши уравнението:

$$x^3 – 6x^2 + 11x – 6 = 0$$
  1. Намиране на възможните корени:Старшият коефициент е $a_3 = 1$ (делители $q: \pm 1$).

    Свободният член е $a_0 = -6$ (делители $p: \pm 1, \pm 2, \pm 3, \pm 6$).

    Възможните рационални корени $\frac{p}{q}$ са: $\pm 1, \pm 2, \pm 3, \pm 6$.

  2. Проверка със Схемата на Хорнер:Проверяваме $x = 1$:
Коефициенти 1 -6 11 -6
x = 1 1 (1*1) + (-6) = -5 (1*-5) + 11 = 6 (1*6) + (-6) = 0

Щом остатъкът е 0, то $x_1 = 1$ е корен.

  1. Намаляване на степента:От схемата виждаме коефициентите на частното: $x^2 – 5x + 6 = 0$.

    Това е квадратно уравнение, което решаваме с дискриминанта или Виет:

    $D = 25 – 24 = 1 \Rightarrow x_{2,3} = \frac{5 \pm 1}{2} \Rightarrow x_2 = 3, x_3 = 2$.

Отговор: $x \in \{1, 2, 3\}$.

Пример 2: Реципрочно уравнение от четна степен (симетрично)

Да се реши уравнението:

$$x^4 – 5x^3 + 8x^2 – 5x + 1 = 0$$

Забелязваме, че коефициентите са симетрични (1, -5, 8, -5, 1).

  1. Разделяме на $x^2$ (тъй като $x \neq 0$):
    $$x^2 – 5x + 8 – \frac{5}{x} + \frac{1}{x^2} = 0$$
  2. Групираме съответните членове:
    $$(x^2 + \frac{1}{x^2}) – 5(x + \frac{1}{x}) + 8 = 0$$
  3. Полагане:Нека $t = x + \frac{1}{x}$. Тогава $t^2 = (x + \frac{1}{x})^2 = x^2 + 2 + \frac{1}{x^2}$, следователно $x^2 + \frac{1}{x^2} = t^2 – 2$.
  4. Заместваме в уравнението:
    $$(t^2 – 2) – 5t + 8 = 0 \Rightarrow t^2 – 5t + 6 = 0$$

    Корените за $t$ са $t_1 = 2$ и $t_2 = 3$.

  5. Връщане към $x$:

    • Ако $x + \frac{1}{x} = 2 \Rightarrow x^2 – 2x + 1 = 0 \Rightarrow (x-1)^2 = 0 \Rightarrow \mathbf{x = 1}$ (двоен корен).

    • Ако $x + \frac{1}{x} = 3 \Rightarrow x^2 – 3x + 1 = 0 \Rightarrow \mathbf{x = \frac{3 \pm \sqrt{5}}{2}}$.

Пример 3: Реципрочно уравнение от нечетна степен

Да се реши уравнението:

$$2x^3 + 5x^2 + 5x + 2 = 0$$
  1. Намиране на първия корен:Понеже степента е нечетна и коефициентите са симетрични, $x = -1$ винаги е корен.

    Проверка: $2(-1)^3 + 5(-1)^2 + 5(-1) + 2 = -2 + 5 – 5 + 2 = 0$.

  2. Разделяне (Схема на Хорнер):Делим полинома на $(x + 1)$:
Коефициенти 2 5 5 2
x = -1 2 3 2 0
  1. Решаване на квадратното частно:
    $$2x^2 + 3x + 2 = 0$$

    $D = 3^2 – 4 \cdot 2 \cdot 2 = 9 – 16 = -7$.

    Уравнението няма реални корени (само комплексни).

Отговор: Единствен реален корен $x = -1$.

I. Основни задачи (Ниво 1)

  1. Изпишете всички възможни рационални корени ($\frac{p}{q}$) за уравнението $2x^3 – 5x + 3 = 0$.

  2. Проверете чрез схемата на Хорнер дали $x = 1$ е корен на $x^3 – 6x^2 + 11x – 6 = 0$.

  3. Решете уравнението $x^3 – x^2 – x + 1 = 0$ чрез групиране.

  4. Намерете сумата на корените на уравнението $x^3 – 7x^2 + 14x – 8 = 0$, използвайки формулите на Виет.

  5. Намерете произведението на корените на уравнението $2x^3 + 5x^2 – 4x + 10 = 0$.

  6. Дадено е $x^3 + 2x^2 – x – 2 = 0$. Проверете дали $x = -2$ е корен.

  7. Определете свободния член на реципрочно уравнение от 4-та степен, ако старшият коефициент е 5.

  8. Решете биквадратното уравнение $x^4 – 5x^2 + 4 = 0$.

  9. Намерете корените на $x^3 – 4x = 0$.

  10. Съставете квадратно уравнение, чиито корени са $x_1 = 3$ и $x_2 = -2$.

  11. Намерете остатъка при делението на $P(x) = x^4 – 3x^2 + 2$ на $(x-1)$.

  12. Решете уравнението $(x-2)(x+3)(x-5) = 0$.

  13. Проверете дали $x = -1$ е корен на реципрочното уравнение $x^3 + 4x^2 + 4x + 1 = 0$.

  14. Определете знака на произведението на корените за $x^4 – x^2 – 1 = 0$.

  15. Използвайте Виет, за да намерите $x_1+x_2+x_3$ за $x^3 – 10 = 0$.

II. Средни задачи (Ниво 2)

  1. Решете уравнението $2x^3 + 3x^2 – 1 = 0$ (търсете дробен корен).

  2. Намерете всички корени на $x^3 – 19x – 30 = 0$, знаейки че един от тях е цяло число.

  3. Решете реципрочното уравнение $x^4 – 4x^3 + 6x^2 – 4x + 1 = 0$.

  4. Решете уравнението $3x^3 – 2x^2 – 3x + 2 = 0$.

  5. За уравнението $x^3 – 2x^2 + x – 5 = 0$ намерете стойността на израза $x_1^2 + x_2^2 + x_3^2$.

  6. Решете реципрочното уравнение от 4-та степен $x^4 + x^3 – 4x^2 + x + 1 = 0$.

  7. Намерете $k$, ако $x = 2$ е корен на уравнението $x^3 – kx^2 + 4 = 0$.

  8. Решете уравнението $4x^3 – 8x^2 + x + 3 = 0$.

  9. Намерете сумата от реципрочните стойности на корените $\frac{1}{x_1} + \frac{1}{x_2} + \frac{1}{x_3}$ за $x^3 – 5x + 2 = 0$.

  10. Решете симетричното уравнение $2x^3 + 5x^2 + 5x + 2 = 0$.

  11. Намерете рационалните корени на $x^4 – x^3 – 7x^2 + x + 6 = 0$.

  12. Решете $x^4 – 2x^3 – x^2 – 2x + 1 = 0$.

  13. Намерете лицето на триъгълник, чиито страни са корени на уравнението $x^3 – 6x^2 + 11x – 6 = 0$.

  14. Решете уравнението $6x^3 – 7x^2 – x + 2 = 0$.

  15. Докажете, че уравнението $x^3 + x + 1 = 0$ няма рационални корени.

III. Трудни задачи (Ниво 3)

  1. Решете уравнението от 5-та степен $x^5 – 11x^4 + 41x^3 – 41x^2 + 11x – 1 = 0$.

  2. Решете антисиметричното реципрочно уравнение $6x^4 + 25x^3 – 25x – 6 = 0$.

  3. Намерете стойностите на параметрите $a$ и $b$, ако $x=1$ и $x=2$ са корени на $x^4 + ax^3 + bx^2 – 8x + 4 = 0$.

  4. Решете уравнението $12x^4 – 56x^3 + 89x^2 – 56x + 12 = 0$.

  5. За кои стойности на $m$ корените на уравнението $x^3 – 6x^2 + mx – 6 = 0$ образуват аритметична прогресия?

  6. Намерете сумата от четвъртите степени на корените на уравнението $x^3 – x – 1 = 0$.

  7. Решете уравнението $(x+1)(x+2)(x+3)(x+4) = 120$ чрез подходящо полагане.

  8. Дадено е $x^3 + px + q = 0$. Изразете $x_1^3 + x_2^3 + x_3^3$ чрез $p$ и $q$.

  9. Решете уравнението $x^6 – x^5 + x^4 – x^3 + x^2 – x + 1 = 0$.

  10. Намерете уравнението, чиито корени са квадратите на корените на $x^3 – x – 1 = 0$.

  11. Решете уравнението $x^4 – 10x^3 + 26x^2 – 10x + 1 = 0$.

  12. Докажете, че ако реципрочно уравнение от нечетна степен има корен $\alpha \neq -1$, то то има и корен $1/\alpha$.

  13. Намерете всички цели стойности на $k$, за които уравнението $x^3 – x^2 + kx – 3 = 0$ има рационален корен.

  14. Решете уравнението $x^4 + 4x^3 – x^2 – 16x – 12 = 0$, като първо намерите двата рационални корена.

  15. Разложете на множители полинома $P(x) = x^4 + x^2 + 1$ и намерете корените му (използвайте комплексни числа или допълване до точен квадрат).

IV. Общи задачи – състезателно ниво.

  1. Намерете всички полиноми $P(x)$ с реални коефициенти, такива че $P(x^2) = (P(x))^2$ за всяко $x$.

  2. Полиномът $P(x)$ с цели коефициенти приема стойност 7 за четири различни цели стойности на $x$. Докажете, че за никоя цяла стойност на $x$ той не може да приема стойност 14.

  3. Нека $P(x) = a_n x^n + \dots + a_0$ е полином с цели коефициенти. Ако $P(0)$ и $P(1)$ са нечетни числа, докажете, че $P(x)$ няма цели корени.

  4. Да се намери полином $P(x)$ от степен $n$, такъв че $P(k) = \frac{k}{k+1}$ за $k = 0, 1, 2, \dots, n$. Намерете $P(n+1)$.

  5. Докажете, че полиномът $P(x) = x^n + 5x^{n-1} + 3$ е неразложим над множеството на рационалните числа за всяко естествено $n > 1$ (Критерий на Айзенщайн или подобни).

  6. Намерете всички полиноми $P(x)$, за които $x \cdot P(x-1) = (x-3) \cdot P(x)$.

  7. Докажете, че за всяко естествено число $n$, полиномът $(x^2+x+1)^n – 1$ се дели на $x^2+x+1$. (Внимавайте, задачата е подвеждащо лесна или изисква специфично доказателство за корените).

  8. Ако $\alpha, \beta, \gamma$ са корени на $x^3 – x – 1 = 0$, пресметнете стойността на израза $\frac{1+\alpha}{1-\alpha} + \frac{1+\beta}{1-\beta} + \frac{1+\gamma}{1-\gamma}$.

  9. (Задача на Чебишев) Намерете полином $T_n(x)$, такъв че $T_n(\cos \theta) = \cos(n\theta)$ за всяко $\theta$.

  10. Намерете всички полиноми $P(x)$ с реални коефициенти, за които $P(x) \cdot P(x+1) = P(x^2 + x + 1)$.

Facebook
X (Twitter)
Copy link
URL has been copied successfully!