…
link
Когато миналия декември излязоха последните резултати от PISA, това породи вълна от коментари и дори провокира Министерство на
образованието да обяви мерки, за да не се повтаря катастрофалното класиране. Нищо чудно – резултатите сочат еднозначно, че половината от 15-годишните ученици в страната са функционално неграмотни,
образователните неравенства – много големи, а елитните училища не са толкова елитни, колкото си мислят.
По-рано този месец бяха публикувани резултатите от TIMSS, които получиха далеч по-малко внимание, вероятно отчасти заради
по-оптимистичните изводи, на които навеждат. Сравнението между двете проучвания обаче ясно посочва моментът, в който качеството на българското училищно образование рязко спада.
TIMSS (Trends in International Mathematics and Science Study) е стандартизирано международно изследване, което цели сравнимост на резултатите по математика и природни науки между различни
образователни системи и модели. То разглежда два етапа в хода на училищното образование – четвърти клас (9-10 годишни) и осми клас (13-14 годишни) сред 59 страни, а данни за България има само за четвъртокласниците. Подобно на PISA, изследването цели не само да установи сравними нива на знание и умения на учениците, но и да потърси причините за разликите в тях – както в семейната среда и родителите, така и в условията в училище и преподавателите.
Средната оценка на българските четвъртокласници и по математика, и по природни науки е 530 точки, което ги поставя съответно на 18-то и 17-то място сред включените в проучването страни. Постиженията им по математика са сравними в Европа с тези на учениците от Финландия, Швеция, Чехия и Норвегия, а по природни науки – с тези на Норвегия, Ирландия и Швеция. С други думи, в началната си фаза българското училищно образование се нарежда сред държави, за които сме свикнали да мислим като образователни лидери, които налагат тенденциите в подходите и методите, които постигат най-високите резултати в училище. Прави впечатление, обаче, че и на този етап разликите между
резултатите на най-добрите и по-изостаналите ученици в България е по-голямо от това на повечето сравними страни – иначе казано, още на тази фаза неравенството в образованието е голямо.
Същевременно в последното издание на PISA сред 15 годишните
резултатите на българските ученици са със 78 точки по-ниски от средните за ОИСР по четене, със 63 точки по-ниски по математика и със 70 точки по-ниски по природни науки. Средният 15-годишен ученик в България е под линията на функционалната неграмотност по математика, а делът на неграмотните в тази дисциплина е 54%. При четенето делът е 53%, при природните науки – 48%. Накратко – системата на училищно образование се проваля системно в покриването на минимумите с повече от половината ученици.
Сравняването на резултатите на двете изследвания трябва да се прави с необходимото уточнение, че прилагат различни методики и подходи към оценката на знанията и уменията на учениците, както и че го правят на различен етап. Въпреки това изводът е повече от ясен – в рамките на пет години училищно образование българските ученици падат от равнище, съпоставимо с това на европейските образователни лидери до ниво, сравнимо с това на страни с далеч по-ниска степен на икономическо и социално развитие.
Нещо се случва в прогимназиалния етап между пети и седми клас, в резултат на което резултатите на българските ученици спадат далеч зад тези на европейските си връстници. Потенциалните обяснения са много – от свръх академичния материал, през преминаването към друга структура на образователния процес до неподходящо изграждане на учебните програми и недостатъчен хорариум, а така също и големи разлики във въздействието на семейната среда и ресурси. Именно на този етап обаче неимоверно се засилва и неравенството между водещите учебни заведения и останалите – докато лидерите запазват високото си ниво, слабите училища изостават с всяка изминала година.
Ясна става и основна насока за реформа на училищното образование – очевидно промените и ресурсите следва да бъдат насочени към
прогимназиалният етап на училищното образование. Фокус трябва да бъде поставен върху фундаменталните дисциплини – математиката, четенето и владеенето на език, върху които почива структурата на всички останали изучвани дисциплини, за да се предотврати общо изоставане. Това, разбира се, е само част от необходимата и належаща образователна реформа; останалите мерки могат да бъдат намерени в главата, посветена на човешкия капитал в Бялата книга на Института за пазарна икономика.
Източник: Институт за пазарна икономика
…
Картата на висшето образование, одобрена от кабинета, показва: Вижте решенията на Министерския съвет! Картата на висшето образование, одобрена от кабинета, показва: Студентите в България са над 182 000.
link
Радостна вест за 40 000 студенти – Образование — Новини Стандарт Стандарт нюз
Проектът „От висше образование към заетост“ е продължение на проекта „Студентски практики“. Радостна вест за 40 000 студенти | StandartNews.com. 17 …
link
Студентите у нас са с 3000 повече в сравнение с 2022/2023, отчетоха при banker.bg
Днес кабинетът актуализира данните от Националната карта на висшето образование. От нея става ясно, че през академичната 2023/2024 година …
link
Над 40 хил. студенти у нас ще провеждат практики в реална работна среда Investor.bg
Проектът „От висше образование към заетост“ е продължение на проекта „Студентски практики“, като го надгражда със създаване на условия включване на …
link
Образование в Испания: Защо страната е толкова популярна сред младежите от цял …
Нова телевизия
Университетите в Европа са примамлива перспектива за много
кандидат-студенти. Испания например е много популярна сред младите хора от цял свят.
link
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
