От 1 май гордите притежатели на докторска степен вече няма да могат да поставят титлата д-р пред името си в германските паспорти. За страна, обсебена от квалификациите – проф. д-р са доста често срещани и дори д-р д-р не са толкова редки – този спад в позицията може да е труден. Но това не е толкова болезнено, колкото спадът в немските образователни стандарти.
Най-новите резултати от три много различни режима на тестване, сравняващи ученици от различни възрасти, сочат в една посока: надолу. Най-известният, Програмата за международно оценяване на учениците (pisa), тества представянето по математика, четене и природни науки сред 15-годишните в около 80 страни на всеки три години. Последните му резултати през декември потвърждават резките спадове и по трите предмета през последното десетилетие в Германия.
Отделно проучване, което измерва уменията за четене сред
четвъртокласници в 65 държави, известно с акронима iglu, установи, че 25,4% от германската кохорта не са имали адекватни умения през 2021 г. спрямо 18,9% пет години по-рано и само 17% през 2001 г. Междувременно последното проучване на компетентността по немски език сред
9-токласници от iqb, образователно-изследователски институт, който сравнява резултатите между германските провинции, установи, че процентът в цялата страна, които не успяват да достигнат минимални стандарти за четене, слушане и правопис, се е увеличил съответно с девет, 16 и девет процентни пункта от 2015 г.
Провалът далеч не е катастрофален. Водещите университети в Германия все още са сред най-добрите в света, както и възможностите за професионално обучение. Дори и в упадък, неговите училища се представят в средния ранг на европейските стандарти; но това все още означава, че те се справят по-зле от Австрия, Полша, Чехия и Швейцария – съседи и връстници на Германия. Тревогата също така не е и нова. Когато училищата им за първи път преминаха сравнителни тестове през 2000 г., лошите резултати толкова изненадаха германците, че
последвалият „pisa-Schock“ предизвика вълна от реформи.
Новото е, че Германия постига посредствени и намаляващи резултати, въпреки че е опитала различни реформи след Schock и въпреки че изразходва подобна част от БВП за образование, както по-добре представящите се съседи. Нито пък лошото представяне може да се припише просто на пандемията от COVID-19 или на имиграцията, въпреки че провалът на системата да реагира добре на притока от 1 милион бежанци през 2015-16 г. със сигурност е част от това.
Причините са по-дълбоки. „[Германия] не успява да се приспособи към нуждите от обучение на 21-ви век, така както в Азия и скандинавските страни“, казва Андреас Шлайхер, директор по образованието в ОИСР, който провежда тестовете pisa, в Париж. Аксел Плюнеке, ръководител на образователните изследвания в Германския икономически институт в Кьолн, е съгласен. Образователната система е изостанала от промените в социалната структура, казва той, като фактът, че почти една четвърт от учениците сега не говорят немски у дома, е само една такава промяна.
Твърдостта на системата започва с културни нагласи, които често не са полезни. В страната, която е изобретила детската градина, много родители всъщност избягват предучилищното образование с убеждението, че то насърчава конкуренцията. Германските деца тръгват на училище на шест, но ранното училищно обучение често е отпуснато и игриво, защото децата „не трябва да бъдат пренатоварвани“. Четвъртокласниците, например, прекарват почти 30% по-малко време в четене в клас от средното за ОИСР. Учителите, които в Германия традиционно са безспорни господари на своите класни стаи, често се съпротивляват на основани на доказателства нови методи или стандартизирани тестове, които биха могли да „заклеймят“ слабите постижения. Мнозина виждат образованието не като изграждане на основни компетенции, а като мисия за създаване на културни граждани. В повечето германски провинции основното училище продължава само четири години, като в този момент учениците се разпределят между тези, предназначени за академично обучение или за техническа/професионална кариера.
Всички тези черти означават, че децата от по-слабо образовани, по-бедни или не-немскоговорящи семейства достигат до този момент в крайно неравностойно положение. Те са много по-малко вероятно да бъдат избрани за академично средно образование, което води до по-добре платени кариери. От децата, чийто поне един родител притежава висше образование, 79% ще продължат в университет; само с професионална квалификация – 27%; от тези, които говорят чужд език у дома, са 23%, а от тези, чиито родители нямат професионална квалификация, едва 12%.
Такива неща наистина се променят бавно. В деня, в който синът на Неле Макелвани се ражда преди 19 години в берлинския квартал Кройцберг, друга майка в същата сграда също ражда. Г-жа МакЕлвани – сега проф. д-р МакЕлвани – беше ужасена по онова време, като си помисли, че докато нейното собствено дете почти сигурно ще завърши училище с Abitur, удостоверение за прием в университет, това на нейния съсед няма да го направи, просто поради контрастиращия им произход.
На десет години те решават добре, теб ще те правим работник на знанията, а теб – не“, казва г-н Шлайхер. „Това беше много подходящо за индустриалната епоха, но сега е просто загуба на голяма част от човешкия талант.“ Проблемът се усложнява, казва той, от факта, че почти всеки на власт е продукт на академичния път. Те просто не могат да видят недостатъците на една система, от която самите те са спечелили.
Въпреки това кандидат-реформаторите многократно са се опитвали да разклатят система, уникална за група немскоезични страни. Един от резултатите е, че в цяла Германия гимназистите, прехвърлени към неакадемичната писта, вече могат по-лесно да преминат или просто да учат, за да вземат Abitur. Тъй като образованието е по-скоро под държавен, отколкото под федерален контрол, германските провинции също се опитват да помогнат, като въвеждат по-дълги учебни дни, като удължават основното училище (както в Берлин) или като променят продължителността на гимназията (както в южната провинция
Баден-Вюртемберг).
Но както отбелязва г-жа МакЕлвани, образователен експерт и
вицепрезидент по изследванията в tu Дортмундския университет, твърде много подобни усилия са в застой или са отишли на заден ход. Пречките са много. Образованието е разгорещена тема, включваща заинтересовани страни от тревожни родители до влиятелни синдикати на учители. Изборните цикли са кратки. Политиците могат да загубят много от намесата в образованието, отбелязва г-жа МакЕлвани, и малко да спечелят от проекти, които често са скъпи и дългосрочни.
Това е жалко, защото в идеалния случай 16-те провинции на Германия трябва да експериментират и да се учат една от друга – както, да речем, в Америка. Училищата в Хамбург, например, бяха близо до дъното на лигата сред щатите. През 2010 г. усилието за мащабни реформи, които биха добавили една година към началното образование, отчасти за да се приспособи нарастващият брой имигранти, беше отменено от бунтовнически консервативни родители. Но бяха направени някои промени, сред които въвеждането на езикови тестове за деца в предучилищна възраст, като тези, които се справят зле, се изпращат на задължителна година уроци по немски език. Резултатът: училищата в града-държава сега са сред най-добрите в страната.
Това, че никоя друга провинция не е приела подобни реформи,
свидетелства за системна инертност. Това често се простира до областно ниво и до отделни училища. Проучване от 2017 г. например откри, че докато училищата в Холандия упражняват пряк контрол върху 92% от вземането на решения, включително наемането на учители, нивото на независимост в Германия изостава от едва 17%. „Когато трябваше да сменя някои прости части, които едно дете счупи в научна лаборатория, открих, че нашето училище дори няма банкова сметка“, казва учител в берлинска гимназия. „Всяко решение за разходи трябва да минава през областния съвет.“
Попитана как в идеалния случай би се справила с училищната реформа, г-жа Макелвани без колебание отбелязва дузина мерки. За щастие на Германия, нито едно от тях не звучи много трудно, от следване на примера на Хамбург за езиково предучилищно обучение, до наблягане на основни умения като четене, до разхлабване на бюджетните струни, за да се позволи на училищата с по-ниски резултати да решат проблемите си. За нещастие на Германия политическата воля да се направи голяма част от това липсва.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
