Bloomberg TV Bulgaria
В образованието не трябва да има политизиране, защото се получава безмислено „надцакване“. Има добри примери на държави „от нашата черга“ – Полша, Естония, Португалия. Можем да заимстваме и да направим програма, която да стане задължителна за всички правителства, които вече се сменят на шест месеца. Вече сме в един свят, който тотално се изменя и образованието трябва да има различни цели. Най-големите слабости на българското образование са, че то е недофинансирано и свръхцентрализирано. Това каза Асен Александров, директор на 51 средно училище „Елисавета Багряна“, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
„Винаги има някакви промени в образователната система в България, които се наричат реформа. Много често за съжаление те са само на думи и не се извършват в дълбочина. Повечето политици и хора от които зависи образованието имат измамното усещане, че разбират от
образование. Всички хора са били на училище и тяхната представа за добро образование е някакъв усъвършенстван вариант на това, през което те са преминали, а решенията им са свързани с подобряване на сегашното положение“.
Вече сме в един свят, който тотално се изменя. Начинът, по който мислят и се държат учениците, начинът, по който до учениците достига информация през последните 20 години се промени коренно – не на 100, а на 500%, да не говорим през последните 2 години, с навлизането на изкуствения интелект. В тази обстановка ние трябва да си поставяме съвсем различни цели на образоването, каза гостът. „Какво е образовано дете? Вчера излязоха например резултатите, че нашите деца не мислят творчески – ние сме на едно от последните места в света по този показател, защото нашето образование е много централизирано. Това е една от основните му слабости“.
Учебните програми са много централизирани, а при приема след 7 клас, например, всички ученици полагат едни и същи изпити за прием в различните гимназии, коментира Асен Александров. „Каквото и да правим в училище, за да развиваме творческото мислене на децата, всъщност за родителите им е най-важно едно – как ще се представят децата на изпитите след 7-ми клас и къде ще отидат“.
Доколко образованието е приоритет за управляващите се измерва много лесно – с процента от БВП, който се дава за образование, каза още Александров. „Нашият процент е доста по-малък от този, който се дава в останалите европейски страни. Нашият е около 4 (даже 3,9%), като през последните 3-4 години намаля. В Европа средният е 5%. Като към това трябва да добавим и факта, че сме най-бедната европейска страна, тоест, тези 5% са значително по-малко средства от средното в ЕС“.
Заплащането в българската образователна система също е изключително централизирано, като не се прави диференциация между заплатите на учители с много търсени специалности, като математиката, информатика и природни науки например. По този начин специалистите, които могат да намерят работа със своите знания на много по-добре платена работа, не се задържат в професията и я избягват, обясни директорът на 51 средно училище в столицата. „Имаме криза на учители по математиката, информатика и природни науки, особено в големите градове, защото тук един математик може да си намери доста добре платена работа“.
В образованието не трябва да има политизиране, защото се получава безмислено „надцакване“. Има добри примери на държави „от нашата черга“, като Полша, Естония, които можем да копираме. Не можем да копираме системи като тази в Южна Корея и Сингапур, защото те са много различни страни като култура и развитие, но можем да заимстваме от други държави с много добри резултати по Pisa, като изброените или като Португалия, например. Можем да заимстваме и да направим програма, която да стане задължителна за всички правителства, които вече се сменят на шест месеца.
„Всеки изпит е стресиращ, в която и да е държава. Работата е като е стресиращ, да има някаква полза – поне да измерва нещо реално и да може, до колкото е възможно, децата да открият своята страст, това, в което са добри и да го развиват, а да не изпълняват погрешните мечти на своите родители“.
71% от 15-годишните български ученици искат висше образование – 24 Часа
… завършат висше образование. Това показват данните от глобалния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
link
Неочаквана промяна с таксите за образование! – БЛИЦ
БЛИЦ
С последните изменения и допълнения на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) се предостави възможност за целите на кандидатстването …
link
Липсата на образование коства на световната икономика $10 трлн. годишно Economic.bg
Липсата на достъп до образование за милиони деца по света води до глобални социални разходи и икономически загуби от 10 трилиона долара годишно.
link
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –