– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
В село Русаля има едно необикновено училище: там деца в неравностойно положение получават образование, възпитание, храна, обич,
самочувствие. Няма друго такова училище в България. Еми Барух разказва.
„Когато става въпрос за избор между съхранение на шампионски пръстен или трофеи в стая или предоставяне на възможност на децата да променят живота си, изборът е доста прост: Продайте всичко незабавно.“ Това са думи на един от най-великите баскетболисти на всички времена – легендата на НБА Карим Абдул-Джабар, който неотдавна продаде своите 4 шампионски пръстена и още ред трофеи за 2,8 милиона долара.
Подобни думи чух от Анимари Димитрова, когато я попитах как се е решила да продаде своя голям апартамент в центъра на София, на Орлов мост, за да създаде място, което дава възможност на деца от
най-бедните слоеве на обществото да имат равен старт с останалите. Мястото е в село Русаля, до Велико Търново – в средата на страната, за да може там да попадат деца от различни краища на България. От 10 години тя и Златко Златков изграждат това училище-пансион, което носи името „Димитър Екимов“. То е дом подслон, където децата получават напълно безплатно образование, възпитание, храна, обич, житейски принципи, самочувствие. Това се случва за първи път в България. Министерството на образованието не знае как да го класира и го води „частно училище“, макар че частните училища са платени, а това не е.
Образователният цикъл в училище „Димитър Екимов“ приключва до прогимназиалния курс. Децата, които завършват седми клас и постъпват в гимназиални училища, продължават да бъдат издържани, обгрижвани от своите ментори от Русаля. И през уикендите са отново там, за да бъдат изпрани, нахранени, чути, утешени, ако трябва. Всичко това е като сценарий за Нетфликс сериал…
Филмът „Училище за надежда“ ни пренася в Русаля
Може би някога и този сериал ще бъде създаден. Кратка версия на тази история – тя е в основата на пълнометражния документален филм на Яна Алексиева „Училище за надежда“.
Яна живее 2 месеца в Русаля, преди да напише сценария. Когато споделя с оператора Красимир Андонов, той веднага възкликва: Давай да го снимаме! Трябва да разкажем за тези хора!
Идеята на екипа е филмът да проследи какво се случва по време на една календарна година, да ни позволи да се превърнем в невидими
наблюдатели на възможните трансформации на децата, които веднъж попаднали в добра среда, израстват, променят се пред очите ни, стават други.
G8 Cinema
23 ноември: 15:30
24 ноември: 12:30
25 ноември: 16:30
26 ноември: 16:45
27 ноември: 16:45
Euro Cinema
24 ноември: 10:00
25 ноември: 12:00
Одеон филмотечно кино
26 ноември: 17:00
Кино уикенди на Сцена „Дерида“
25 ноември: 20:00 (Понеделник)
Екипът работи по филма седем години. Седем години Яна Алексиева, Красимир Андонов и продуцентът Симеон Цончев ходят всеки месец в училището, прекарват няколко дни с децата – слушат, питат, гледат, играят футбол с тях… Придружават ги по време на ваканциите им. „Някои от децата не бяха виждали море“, разказва Яна. Споделя, че
благодарение на щедри спонсори и това се е случило.
Всичко е започнало, когато Анимари Димитрова е обикаляла със своята театрална трупа в домовете за социално уязвими деца. Деца, чиито родители не могат да полагат адекватни грижи за тях.
„Тези домове вече не съществуват. Закриха ги. Това е едно от най-страшните неща, които държавата направи. Децата бяха върнати в семействата – там, където и преди, и сега родителите не се справят. Това е огромна грешка. Сега положението с рисковите деца е много по-лошо.
Преди поне спяха на едно място, там ги хранеха, обличаха. Сега са по улиците. Говори се, че в момента има 52 хиляди деца обявени в риск, но няма нито една достоверна статистика по въпроса. Убедена съм, че те са много повече“, казва Анимари Димитрова.
„Всяко второ дете може да бъде талантлив и успяващ човек“
Анимари си дава сметка, че не е достатъчно да работиш с децата по лимитиран във времето проект, защото в деня, в който проектът приключва и децата се връщат в средата, от която са излезли, всичко научено бързо се забравя. И че за да има истинска промяна, са нужни дългогодишни усилия. Другото, което я мотивира, са способностите, дарбите, които открива в домовете на изоставените деца. „Всяко второ дете може да бъде талантлив и успяващ човек, стига да бъде извадено от калта.“
И тя започва да мечтае. Представя си училището, представя си какво ще има вътре. Знае, че децата трябва да живеят и учат на едно място, 24 часа в денонощието, седем дни от седмицата, за да е истинска помощта.
Започва да се среща с професори, педагози, архитекти… И едва тогава започва да се пита откъде ще вземе пари.
Кадър от филма на Яна АлексиеваСнимка: Krassimir Andonov
Попада на информация за датската фондация „Велукс“, пише им писмо, разказва, че иска да направи училище за социално слаби деца. Те отговарят.
„Една година ни проучваха и ни попитаха колко пари искаме. Отговорих без много да разбирам – 934 хиляди евро. И те казаха – добре.“
Анимари Димитрова и Златко Златков намират мястото, купуват терена, започват да ремонтират разпадащата се сграда на местното училище. А когато парите свършват, Анимари продава своя апартамент. И заедно със Златко продължават напред.
Премиерата на филма, който разказва тази приказка, се състоя преди близо две седмици – в Деня на будителите. на нея присъстваха политици, депутати, партийни лидери, пиари, президент…
Всички аплодираха филма на Яна Алексиева „Училище за надежда“ и неговите създатели Анимари Димитрова и Златко Златков.
След това излязоха от залата и се отправиха към колите си, които потегляха една след друга – луксозно дефиле на „S“ и „E“ клас модели (всяка от които по около 250 хиляди лева). Питам се колко ли деца биха могли да учат в Русаля, ако поканените партийни величия биха се разделили с една от тях…
Едногодишната издръжка на едно дете в училище „Димитър Екимов“ струва 14 160 лева. Сметката може да направи всеки от вас.