Ще разкажем за СДВХ и как можем да помогнем на деца с хиперактивност в училище. Тази информация е с общ характер и не замества медицинска консултация. Ако имате притеснения относно себе си или ваше дете, моля, обърнете се към специалист.
Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е най-често срещаното неврологично разстройство при децата. Децата със СДВХ имат затруднения с концентрацията, импулсивността и хиперактивността, което се дължи на различен начин на функциониране на мозъка. Макар че често се свързва с деца, СДВХ може да продължи и в юношеството и дори в зряла възраст.
Хората със СДВХ имат различни мозъчни функции в сравнение с тези без това състояние. Някои области на мозъка, отговорни за вниманието, контрола на импулсите и планирането, могат да функционират по различен начин.
Основни симптоми на СДВХ
Трудности с вниманието:
Трудност при фокусиране върху една задача
Лесно разсейване от външни стимули
Забравяне на инструкции или вещи
Избягване на задачи, които изискват продължително умствено усилие
Хиперактивност:
Постоянно движение и неспокойствие
Трудност при седене неподвижно
Прекомерна говорливост
Импулсивност:
Трудност с чакането на своя ред
Прекъсване на други хора
Взимане на необмислени решения
Видове СДВХ
Има три основни типа СДВХ:
Предимно с невнимание: Характеризира се предимно с трудности с концентрацията и фокуса.
Предимно с хиперактивност и импулсивност: Характеризира се предимно с прекомерна активност и трудност с контрола на импулсите.
Комбиниран тип: Комбинация от симптоми на невнимание, хиперактивност и импулсивност.
Как се диагностицира СДВХ?
Диагнозата на СДВХ се поставя от специалист (психиатър или психолог) въз основа на задълбочено клинично интервю, наблюдение на поведението и понякога – психологични тестове.
Лечение на СДВХ
Лечението на СДВХ е комплексно и може да включва:
Медикаментозно лечение: Стимуланти и нестимуланти, които помагат за подобряване на вниманието и намаляване на хиперактивността.
Поведенческа терапия: Научаване на стратегии за справяне с симптомите и подобряване на ежедневните умения.
Образователни интервенции: Адаптиране на учебната среда и методи на преподаване към нуждите на детето.
Семейна терапия: Подкрепа за семейството в справянето със състоянието на детето.
Живот със СДВХ
Въпреки че СДВХ може да представлява предизвикателство, много хора със СДВХ водят успешен и удовлетворяващ живот. С подходяща подкрепа и лечение, симптомите могат да бъдат значително подобрени.
Възможни мерки за подобряване на образователната среда за деца със СДВХ:
Индивидуализация на обучението:
Индивидуални образователни планове: Всеки ученик със СДВХ трябва да има индивидуален образователен план, съобразен с неговите специфични нужди и темпо на учене.
Гъвкави учебни програми: Учебните програми трябва да бъдат по-гъвкави и да позволяват на учениците със СДВХ да работят по свой собствен темп и с различни методи.
По-малки класни стаи: По-малките класни стаи могат да осигурят по-спокойна и по-концентрирана учебна среда.
Обучение на учителите:
Специализирани курсове: Учителите трябва да преминават специализирани курсове за работа с деца със СДВХ, за да могат да разпознават симптомите, да прилагат ефективни методи на преподаване и да създадат подкрепяща учебна среда.
Консултации със специалисти: Учителите трябва да имат възможност да се консултират със специалисти (психолози, логопеди) относно
индивидуалните нужди на всеки ученик.
Достъп до помощни средства:
Организационни инструменти: Децата със СДВХ могат да се възползват от различни организационни инструменти като графики, списъци и таймери, които да им помогнат да структурират работата си.
Технологични средства: Компютри, таблети и специални софтуери могат да улеснят обучението на деца със СДВХ.
Сътрудничество между училище, семейство и специалисти:
Редовни срещи: Учителите, родителите и специалистите трябва да провеждат редовни срещи, за да обсъждат напредъка на детето и да координират действията си.
Подкрепа за семействата: Семействата на деца със СДВХ трябва да получат необходимата информация и подкрепа, за да могат да помогнат на детето си в училище и у дома.
Създаване на инклузивна среда:
Толерантност и разбиране: В училище трябва да се създаде атмосфера на толерантност и разбиране към различията, за да се чувстват всички ученици приети и включени.
Антибулинг програми: Ефективните антибулинг програми могат да помогнат за предотвратяване на тормоза срещу деца със СДВХ.
Допълнителни:
Финансова подкрепа: Увеличаването на финансирането за образователни програми и ресурси за деца със СДВХ е от съществено значение. Ранна диагностика и интервенция: Колкото по-рано се диагностицира СДВХ, толкова по-ефективни могат да бъдат интервенциите.
Повишаване на осведомеността: Необходимо е да се повиши обществената осведоменост за СДВХ, за да се преодолеят предразсъдъците и да се създаде по-подкрепяща среда за децата със това разстройство.
Осигуряването на подходящи условия за обучение на деца със СДВХ е комплексен процес, който изисква съвместни усилия от страна на държавата, училищата, семействата и специалистите. Чрез прилагането на горепосочените мерки, българската образователна система може да осигури на тези деца възможност за пълноценно развитие и реализация.
Още по темата. Има ли условия за образование и интеграция на децата със синдром на хиперактивност
Нова телевизия
